Джон Коннолли - Жената от леса

- Не. Прекалено близо е до книгата.

- Но не знае, че тя е у теб.

- Именно.

- Което означава, че по някое време ще трябва да го осведомиш.

- Така е.

- А това ще бъде рисковано.

- Да.

- И може да се наложи аз да светя маслото на някого?

- Почти със сигурност.

- Знаеш ли - каза Луис, - животът вече ми изглежда по-хубав.

Паркър звънна на Соланж Кориво малко преди осем сутринта. Въпреки че работеше в Бангор, тя се съгласи да се видят в полицейското управление в Огъста, където той щеше да даде описание на англичанина и неговата помощница. Кориво го предупреди, че Уолш вероятно също ще се присъедини, тъй като неговият отдел разследваше убийството на Маела Ломбарди. Благодарение на Паркър полицията вече разполагаше с цялото име на неизвестната жена от гората, връзка с Ломбарди и потенциален заподозрян в лицето на безименния англичанин, при това без никакви разходи и усилия от нейна страна. Паркър се надяваше, че някой ден ще получи благодарствено писмо от губернатора, което да залепи на подметката си.

- Трябва да се върна в Портланд до обяд - предупреди той.

- Да няма връзка със случилото се с колата ви снощи? - попита Кориво.

- Новината е стигнала далеч.

- Не толкова далеч, колкото би трябвало да е стигнал младият Стоунхърст, ако има малко разум в главата.

Паркър замълча. Нямаше да го изкуши да признае нещо, което можеше да му попречи да действа, когато му дойдеше времето.

- Хайде де - продължи Кориво. - Чух, че си е въобразил, че имате нещо общо с инцидента с неговия пикап.

Въпреки разстоянието Паркър изпита неприятното чувство, че е подложен на разпит.

- Май и аз чух нещо такова. Нямам представа откъде му е хрумнало.

- Е, за всеки случай дишайте дълбоко, преди да почнете да тропате по вратите на хората. Помощта ви в разследването не остава незабелязана, но тя може да ви гарантира само някои дребни услуги. Между тях не фигурира да си затваряме очите за вашата вендета със Стоунхърст. Ще се видим в Огъста след два часа.

Тя затвори и остави Паркър да слуша Луис, който беше спал в гостната, а сега се оплакваше от наличното кафе и неспособността на Паркър да купи нормален хляб. Щом приключи с мрънкането и се задоволи с храната, която намери, Луис попита:

- Е,какъв е планът?

- Аз отивам в Огъста, а ти - при Мокси.

- Искаш да започна да издирвам Били?

- Не, искам да правиш това, което правеше през последните дни.

- Тоест нищо.

- Тоест чакаш.

- Защо?

- Защото до следобеда Соланж Кориво би трябвало да е разпространила описанието на англичанина. Ако има късмет, ще открие нещо и за Карис Ламб, защото до момента федералните бази с данни не показват нищо. Освен това ще отправи последен призив за съдействие към човека, погребал Карис, за да го предупреди, че е в опасност. И накрая, тя се съгласи да благодари на двама ни с Мокси за помощта и да провери следата от Индиана.

- Ще пуснеш кръв.

- Това е най-добрият начин да примамиш акулите.

- Ами Били?

- Ще го оставим на мира.

Луис се спря с чашата гадно кафе в ръка.

- Сериозно?

- Все пак ти наистина гръмна пикапа му.

- Защото е идиот.

- И си плати за това. Да, мога да го намеря и да го пребия, но нито ще се почувствам по-добре, нито ще променя него или баща му, или който и да било друг.

- Значи искаш да си играеш на благородство? При хора като тях не работи.

- Не, но ако това продължи, някой може да пострада лошо и дори да плати с живота си. Вероятно няма да бъдем ние, но кашата ще е налице.

- Караш ме да се чувствам още по-внновен за мустанга.

- Радвам се.

- Но не толкова, че да ти купя нов.

- Терзанията ти ми стигат - рече Паркър. - Освен това имам застраховка.

Паркър имаше три коли, предимно в името на по-трудното разпознаване, въпреки че посегателството над мустанга ги сведе до две. Таурусът беше смотан и завинаги опетнен от асоциацията с горящ пикап. Оставаше последната - тъмносиво „Ауди А4“ от 2002 година, с което се чувстваше като счетоводител в търговски център, и то не от добрите.

Кориво и Уолш вече го чакаха в Огъста. С тях бяха Кес Каръл от Кейп Елизабет и Шарън Мейси, която при всяка среща с Паркър като че ли се беше изкачила с още едно стъпало в полицейската кариера. Въпреки че Мейси официално още работеше в Отдела за криминални разследвания в полицията на Портланд, тя беше и в щатските отряди за борба с тежки престъпления и имаше пряк контакт с главния прокурор. Иначе казано, с нея всички трябваше да бъдат много мили. Двамата с Паркър бяха излизали няколко пъти, но не им се получи. Той се радваше, че не се е държал зле с нея и е плащал сметките в ресторантите.