Джон Коннолли - Жената от леса

От полицията в Обърн изпратили патрулен автомобил. Когато надникнал през мръсното стъкло на задния вход на сградата, полицаят забелязал тяло в коридора. Повикал подкрепление и влязъл, за да установи, че става дума за труп. Шофьорската книжка показвала, че мъртвият е Уилям Стоунхърст. След пристигането на подкреплението претърсили цялата сграда, а един от полицаите едва не пропаднал в мазето през продънените стълби. Открили следи от скорошно обитание в един от апартаментите на горния етаж, включително медикаменти, храна и използвани бинтове, но всички жилища били празни.

Докато претърсвали стаите, от един килер се чул звук, напомняш на плач. Отворили вратата. Зад нея лежал Хеб Колдикът, изпаднал почти в делириум от болка.

- Тя уби Били - изхлипал той. - Кучката уби Били.

Паркър не беше в настроение да любезничи с Уолш, Мейси, Кориво и прочее представители на закона в щата Мейн. Беше отишъл на майната си в Индиана, беше се върнал с описанието на двама индивиди, кандидати за главните заподозрени за пет убийства в Мейн и вероятно още две в Индиана, а за награда го бяха натикали в прегрята, полупразна стая за подозрение в убийството на невъоръжен човек. При други обстоятелства би пратил всички носители на значка по дяволите, но Кориво явно искаше да се реваншира и той сметна, че може да се възползва от услугите ѝ в бъдеще.

След като изпрати Филип Кейн да си търси други клиенти, по възможност действителни извършители на престъпление, Паркър се съгласи да помислят заедно кой би искал да усложни живота му за неопределен период от време. Уолш се пошегува, че ако така стои въпросът, най-добре да извадят данните от последното преброяване на населението, но никой не се засмя и Паркър изпита известно задоволство, като видя смутената му физиономия.

- Залагам, че се е обадила партньорката на англичанина - каза Паркър.

- Защото и ти търсиш детето на Карис Ламб ли? - попита Кориво.

- Да.

- Което означава, че според тях си близо.

- Пак да.

- А така ли е наистина? - поинтересува се Мейси.

- Ще ви отговоря, щом се върна в Портланд.

- А какво ще кажеш да ни отговориш сега? - попита Уолш, след като се поокопити, и мигом изгуби малкото добра воля, която

Паркър беше успял да извади от дъното на сърцето си.

- А какво ще кажеш вие да си свършите работата? И ако още веднъж ме наречеш кучи син, ще те смажа.

Той взе якето си и се отправи към вратата.

- Тук приключихме.

- Бих искал да наминете, когато имате възможност - каза Боб Джонстън, като се обади по телефона на Паркър.

- Може да минат няколко часа.

- Ще ви чакам. Има нещо, което трябва да видите.

Мокси Кастин беше настанил Холи Уийвър и сина ѝ в стая в хотел „Ин ет Сейнт Джон“ в западния край на улица „Конгресна“, близо до някогашната красива гара Юниън, превърната днес в търговски център. Паркър беше отседнал там след завръщането си в Мейн и хранеше само топли чувства към последния железопътен хотел в града. Кастин обаче го избра не от сантименти или естетически съображения, а от гледна точка на сигурността. В хотела нямаше бар и ресторант, така че единствените хора вътре бяха персоналът и гостите, а те трябваше да минат през централното фоайе, за да стигнат до стаите си.

Апартаментът, който избра Кастин, се намираше в непосредствена близост до въпросното фоайе и имаше голи тухлени стени, дъсчени подове и телевизор с плосък екран. Прозорците гледаха към паркинга зад сградата и бяха достатъчно ниско, за да може да се избяга през тях при нужда. Когато Паркър пристигна, Даниел Уийвър седеше на леглото и гледаше филмче, а майка му беше до него. Луис стоеше на пост до прозореца, така че можеше да наблюдава едновременно паркинга и вратата и да стреля безпрепятствано по евентуални натрапници и в двете посоки. Преди да дойдат тук, той се беше уверил, че местоположението на айфона на Холи е изключено, така че да не може да бъде проследена чрез телефона си.

Паркър се представи и попита дали всичко е наред.

- Тревожа се за баща си - сподели Холи. - Вече трябваше да се е обадил.

Паркър погледна към Луис, но той сви рамене:

- Мокси помоли местните ченгета да се отбият у тях. Намерили голям камион и колата на господин Уийвър, но нито следа от него самия. Съседите имат ключ и госпожа Уийвър ги помоли да пуснат ченгетата да огледат. Къщата била празна, без признаци на нахлуване.

- Имате ли представа къде може да е отишъл? - попита Паркър жената.