Джон Коннолли - Жената от леса

- Защото двамата сте различни хора. Може би си взел повече от баща си.

- Ти си казвал, че никога не си виждал татко.

- Гадая. Просто така стоят нещата. Аз винаги съм приличал повече на баща си, отколкото на майка си. Ако бях взел повече от нея, щях да съм по-хубав.

Даниел отново не се усмихна.

- Защо мама никога не говори за татко?

Откъде идваше всичко това?

- Защото се натъжава.

- Защо?

- Просто се натъжава.

- Защото е умрял ли?

- Да. Защото е умрял.

Погледът на Даниел се плъзна към прозореца и гората отвъд.

- Може ли някой да има две майки?

Мили боже.

- Хм... сигурно. Приятелката ти в училище, Дина, има две майки. Баща ѝ се е оженил повторно и Дина ходи при него и новата му жена два пъти в месеца. И се разбират чудесно, нали?

Даниел кимна.

- Това ли имаше предвид?

Момчето поклати отрицателно глава.

- Ами ако майка ти умре? И ти отидеш при друга майка?

Оуен усети стягане в гърдите. Ако ей сега лявата му ръка се схванеше и получеше инфаркт, изобщо нямаше да се изненада.

- Да, и?

- Мъртвата майка още ли ще ти бъде майка?

Оуен бродеше изгубен в непозната територия. Тук нямаше правилни отгооври. Можеше да бъде само честен.

- Да - каза той, - още ще ти бъде майка.

Брадичката на Даниел потрепери и Оуен го притисна в прегръдките си.

- Но коя е истинската? - изхлипа Даниел. — Коя е истинската ?

Можеха да минат дни, ако не и седмици, докато открият трупа на Гарисън Прайър, ако противопожарната аларма в кухнята не се беше задействала по грешка и дразнещият звук не бе принудил съседите да повикат управителя на сградата. Сега група детективи и федерални агенти гледаха каквото беше останало от тялото на Прайър и парчета, изрязани от него и захвърлени в мивката в банята.

- Някой определено не го е харесвал - отбеляза един от агентите.

То нямаше много-много какво да му харесва човек - отвърна друг.

- Е, сега е още по-малко.

Чуха движение зад гърба си и се обърнаха, за да видят специален агент Едгар Рос от Ню Йорк. Въпреки че разследването се водеше от Бостън, най-заинтересувани от развитието му бяха колегите им в столицата и Ню Йорк, и по-конкретно самият Рос. Той видимо не одобри чувството за хумор на колегата си, но остави само изражението на лицето му да издаде чувствата му. Накрая, след една неловка минута, си тръгна.

- Как успя да дойде толкова бързо, по дяволите? - попита първият агент.

Колегата му сви рамене.

- Казват, че имал къща в Кеймбридж.

- На държавна заплата?

- Не знаеш ли? Рос има много пари. Не го мисли. Мамка му, той дори е член на един от ония лъскави клубове...

Кони Уайт внесе половината пари, получени от Гилър, в банковата си сметка, купи си дърво от местния магазин за хоби и занаяти, а останалото похарчи в „Маршал“. В друг случай би спестила нещичко за всеки случай, но беше видяла изражението на Гилър, когато му каза за момчето на Холи Уийвър: името му говореше нещо, така че със сигурност щеше да се върне с още пари. Не се притесняваше, че ще я прецака. Може да беше обигран в преговорите - като всеки бизнесмен,

- но тя поразпита за него и разбра, че е човек, който държи на думата си. Противното не би се отразило добре на репутацията му на честен брокер.

Уайт спря пред фургона си, но Стийлър не излезе от колибата си, както друг път. Той беше мързелив до безобразие, но познаваше звука от колата ѝ и никога не пропускаше да я посрещне. Веригата му се виеше вътре в колибата. Беше странно, но тя не се притесни.

- Стийлър?

В отговор се чу лай, но не от колибата, а от вътрешността на фургона. Сигурно брат ѝ, Еди, беше наминал - тя от седмици го молеше да погледне уплътнението на фурната - и беше пуснал кучето вътре, макар да знаеше, че не бива, защото Стийлър беше луд по преждата и обожаваше да разчепква кълбата със зъби и нокти. Но Еди много го обичаше и кучето го знаеше.

- Мамка му, Еди - изруга тя, като отвори вратата и влезе вътре,

- казвала съм ти да не...

На масата седеше непозната жена, а Стийлър стоеше до нея, сложил предните си лапи в скута ѝ, и махаше с опашка. Той обичаше господарката си и много харесваше брат ѝ, но добрите му чувства към човеците се изчерпваха с това.

До този момент.

Жената носеше синя найлонова шапчица, под която беше прибрана цялата ѝ коса. Имаше кожа на удавник и очи на кукла. В следващия миг погледът на Уайт се отмести от натрапницата и Стийлър, прикован от пистолета, който се появи зад гърба на кучето. Заглушителят правеше заплахата още по-реална. Уайт беше гледала достатъчно филми, за да знае, че никой не слага заглушител на пистолета си, ако не смята да го използва.