Джон Коннолли - Жената от леса

Паркър зададе още няколко въпроса, за да си доизясни и потвърди някои неща. Щом приключи, Хилик звънна на детектива -бивш служител на полицията в Индианаполис на име Шиърс, и го помоли да се отбие, въпреки че този ден беше в почивка. Шиърс дойде почти веднага и тримата заедно се отправиха към ресторанта на Доби, където още веднъж повториха всички детайли и Шиърс допълни каквото можеше, преди да продължат към къщата на Бакмейър. Шиърс преведе Паркър през всички стаи, които вече бяха претърсени от детективи и следователи от щатската полиция в Индианаполис, защото убийствата извън големите градове бяха под нейната юрисдикция. Нямаше следи от нахлуване, но нямаше и признаци, че Бакмейър е възнамерявала да пътува, дори за кратко. До мивката дори стоеше недовършена кутия с разтопен сладолед заедно с лъжичката.

Паркър излезе навън и изчака на слънце Хилик и Шиърс да заключат. Очакваше в Индиана да намери равни пейзажи, но районът около Кадилак беше горист и хълмист. Красиво място, помисли си той, въпреки че не би живял тук.

- А Лейла Патън? - попита той, когато полицаите се присъединиха към него.

Хилик намести шкембето си.

- Да, странна работа. Казва, че е била нападната след прибирането си от ресторанта. Персоналът и много хора от града се бяха събрали там след пожара - да се утешат взаимно, да оставят цветя, да се помолят, и Лейла тъкмо се била върнала вкъщи. Не можа да ни разкаже много, но беше сигурна, че нападателката е била жена. Носела маска и в момента, в който ѝ станало ясно, че няма да се получи, побягнала. Лейла чула кола, но не я видяла.

- Разбрах, че е успяла да я пореже.

- Да, с ключ.

- Смятате ли, че може да има връзка с другите инциденти?

- Не го изключвам. Градът ни е малък. Много неща се случват под повърхността, като в повечето малки градове, но фатален пожар, изчезване и опит за похищение в рамките на двайсет и четири часа е нещо крайно необичайно. Така че, да, възможно е да има връзка, но не ми хрумва каква. Е, имам предположение: сигурно има нещо общо с момичетата на Доби, но двамата с Естер не са водили документация или поне не сме намерили. Възможно е и да е изгоряла заедно с всичко останало.

- Лейла е била на смяна вечерта преди пожара, нали така?

- Да.

- И не е видяла нищо необичайно?

- Не, освен някакъв тип, който четял поезия. Не мисля, че това е престъпление, въпреки че зависи от стиховете.

Паркър го погледна. Хилик също го погледна. Паркър погледна Шиърс.

Не питайте мен - рече детективът, - не съм критик. Само

работя тук.

- Лейла каза, че Доби не харесал онзи със стихосбирката - каза Хилик. - Бил изнервен, но твърдял, че не го познава, и Лейла му повярвала. Описа ни го, но звучеше като Ралф Уолдо Емерсън [31] Американски мислител и писател със силно аристократично излъчване, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода. - Бел. ред. . А и често се случваше Доби да не хареса някого. Беше си особняк.

- Не харесваше мъже, които носят сандали с чорапи - вметна Шиърс.

- Определено - потвърди Хилик.

И тримата се съгласиха, че в това има резон, и продължиха нататък.

- Значи Лейла Патън е нападната пред дома си, вероятно за да бъде отвлечена - заключи Паркър. - Успява да влезе вътре и да заключи, след което се обажда в полицията. И това е всичко.

- Точно така - каза Хилик.

- А защо някой ще се опитва да я отвлече?

- Вие сте прочутият частен детектив.

- Защото - продължи Паркър, - която и да е била тази жена, ако наистина е била жена, тя е подозирала, че Патън знае нещо или е видяла нещо, което би могло да бъде от полза за разследването. Но според вас в показанията ѝ не е имало нищо особено.

- Което не означава, че не знае повече - отбеляза Шиърс. -Лейла Патън е умна жена. По-умна от мен във всеки случай.

Той изчака Хилик да го обори, но онзи не го направи.

- Много мило - рече Шиърс.

- Значи нападението може да е било предупреждение? -предположи Хилик.

- Ако има връзка между сполетялото Доби, Бакмейър и Ломбарди, то говорим за решителни действия, а не за предупреждения -отвърна Паркър.

Хилик пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се огледа да изрита нещо. Като не видя нищо подходящо, се задоволи да изругае на висок глас. Зад гърба му беше гаражът на Естер Бакмейър с нейния „Нисан“. Където и да беше, не беше отишла там с колата си. И никой от тримата мъже на двора ѝ вече не мислеше, че някога ще се върне.

- Харесвам Лейла - каза Хилик, след като поизпусна парата. -Добро момиче е. И Шиърс е прав - умна е.