Джон Коннолли - Жената от леса

- Помощ - поправи я Гилър. - Упълномощен съм да предложа финансова награда на всеки, спомогнал за разкриването на измами.

- Какви измами? - попита Мълис.

- В случая, свързани с подаване на невярна информация за издаване на удостоверение за раждане.

Таня погледна към Мълис.

- Да познаваме някого? - ухили се тя, но той не се хвана.

- Млъквай.

- Майната ти, няма да ми казваш да млъкна.

Но все пак млъкна.

Гилър се покашля.

- Мистър Мълис, фактът че съм тук, означава, че вече съм запознат с характера на измамата. Освен това трябва да ви предупредя, че както мога да ви предложа награда за сътрудничеството, така и съм длъжен да разглеждам укриването на информация като престъпление. Това е много сериозен въпрос. Фалшифицирането на удостоверение за раждане е тежко престъпление и води със себе си съответните правни последици. Не става дума само за глоба: в зависимост от характера и тежестта на престъплението може да се стигне до пет години затвор или повече, ако се окаже, че детето е било изложено на риск.

Мълис остави картичката на масата и леко я побутна към Гилър.

- Не знам нищо за никакви измами.

Гилър прозря всичко. Дори Мълис да беше изпитвал гняв и горчивина към бившата си жена, те се бяха изпарили със зачеването на собственото му дете. Някога я беше обичал и нямаше да участва в отнемането на детето ѝ или дори хвърлянето ѝ в затвора.

- Преди пет години бившата ви съпруга е регистрирала раждане на син.

- И какво от това?

- Тя е стерилна.

- Глупости.

- Моля ви, недейте така, господин Мълис - каза Гилър сериозно.

- Грег, да поговорим насаме - обади се Таня.

- Няма какво да говорим.

Гласът ѝ омекна.

- Грег. - Тя сложи ръка на рамото му. - Само за минута.

Така, както преди малко бе доловил следи от някогашна любов у Мълис и почтеност, която годините не бяха успели да стъпчат докрай, сега Гилър разпозна искрената обич и загриженост в изражението на приятелката му. Стана му мъчно за тях и искрено съжали, че издирването го е довело до техния праг.

Двамата излязоха от стаята и затвориха вратата след себе си, но стените бяха тънки и част от думите се донасяха до ухото на Гилър.

- Вече знаят... не е твоя работа... помисли за нашето бебе... затвор...

Докато спореха, той вече набираше телефонния номер. Бяха му казали всичко, което искаше да знае. По-нататъшните събития вече не бяха в негови ръце.

Куейл седеше в колата под наем срещу къщата на Уийвър. Благодарение на старанието на Гилър вече разполагаше с множество сведения за живота на Холи Уийвър, включително къде учи момчето, което тя наричаше свой син, но нямаше представа как изглежда самото дете. Знаеше обаче кога свършват часовете в Начално училище „Сейбър Хил“ и трийсет минути преди това си намери удобно място в изоставен паркинг, от който можеше да наблюдава пътя към двата имота на Уийвърови.

В един часа следобед от алеята излезе син „Крайслер“, струващ

по-малко от бензина, който щеше да му е нужен, за да стигне до автоморгата, и зави на юг по шосето. Шофираше го белокос мъж с черно палто, който оправяше колана си в движение. Това трябваше да е Оуен Уийвър, бащата на Холи. Куейл знаеше доста неща и за него: веднъж овдовял, веднъж разведен, собственик на камион, без особени финансови средства и без изгледи за бъдещи на този късен етап в живота му.

Куейл следва крайслера, докато стигна до училището. Паркира на едно свободно място малко след него, откъдето можеше да наблюдава как възрастният мъж пресича улицата, за да се присъедини към групата родители, обикалящи около входа. Чу се училищният звънец и след минути първите деца излязоха. Сред тях беше тъмнокосо момче, което ходеше по-бавно от другите, като че ли раницата на гърба му тежеше повече, отколкото трябва, но все пак успя да се усмихне немощно на дядо си.

Куейл издиша. Цялото му тяло се отпусна от облекчение, като на тежко болен човек, най-сетне съзрял края на мъките си. Хванати за ръка, Оуен Уийвър и момчето пресякоха улицата под зоркия поглед на англичанина.

Странно, помисли си Куейл, колко много приличат някои момченца на майките си.

Не му беше нужно друго потвърждение от Гилър. Беше намерил детето на Карис Ламб.

Първия път се включи гласова поща, но Гилър имаше време за втори, по-успешен опит, преди виковете откъм кухнята да стигнат до кресчендо, последвано от тишина. Чу стъпки в коридора и остави телефона. Мълис влезе. Таня стоеше зад него и плачеше.