Джон Коннолли - Жената от леса

- Хайде, махайте се - каза Мълис. - Нямаме какво повече да ви кажем.

- Много съжалявам, че избрахте този път.

- Казах нещо. Махайте се от дома ми.

На вратата се позвъни - не веднъж, а продължително, без посетителят изобщо да вдига пръст от звънеца. Зад мътното стъкло се виждаше женски силует.

- Кой е, по дяволите? - попита Мълис.

Таня се приближи до вратата.

- Не отваряй! - каза мъжът ѝ.

- Няма смисъл - обади се Гилър достатъчно силно, за да го чуят въпреки дрънченето.

Мълис се обърна към него.

- Какво казахте?

- Казах, че няма смисъл. Не можете да я спрете.

- Искате да кажете, че тази кучка е с вас?

Таня инстинктивно сложи ръце върху корема си, сякаш така можеше да защити бебето си.

- По-добре отворете.

Очите му пареха. Усети сълза на бузата си. Плачеше за Мълис, за Таня, за нероденото им дете.

За себе си.

- Отворете и да приключваме.

Луис седеше с опънати крака в приемната на Мокси Кастин, погълнат от четивото си. В момента редуваше Монтен, „И изгрява слънце“ и „Ню Йорк Таймс“: едно есе, една глава, няколко статии. Когато не четеше, размишляваше върху прочетеното.

Мокси го наблюдаваше от вратата на кабинета си.

- Знаеш ли какво ме попита една клиентка по-рано?

- Не.

Луис се беше върнал на Монтен и дори не вдигна поглед от книгата.

- Искаше да знае какво престъпление си извършил.

- Надявам се, че си помислил добре, преди да ѝ отговориш.

- Оставих го на въображението ѝ.

- Сигурно така е най-добре.

Луис прелисти страницата.

- Вратовръзката ти - каза той, пак без да вдига очи.

Мокси попипа въпросния аксесоар.

- Какво ѝ е?

- А, нищо.

- Скъпа вратовръзка е.

- Сигурен ли си?

- Касова бележка ли искаш?

- Не си върви с костюма.

Аз харесвам контрастите.

Добре, защото не мога да си представя костюм, с който ще си отива.

- Има излъчване.

- С изключение на клоунски.

- Италианска е.

- Значи на италиански клоун.

Мокси отиде при огледалото до бюрото на секретарката си и се огледа. Обърна внимание, че секретарката не смее да вдигне очи и нищо не казва. Мислено си отбеляза да ѝ напомни, че е важно да подкрепя човека, който плаща заплатата ѝ.

- Накара ме да се съмнявам в себе си.

- Радвам се - отвърна Луис.

Мокси закопча сакото си, намръщи се и пак го разкопча.

- Може да е малко крещяща за този костюм - съгласи се той.

- Крещяща е дори за „Тайм Скуеър“.

- Добре де, убеди ме. Ще я сменя. Ще я сменя и повече няма да я слагам. Ще я пратя за благотворителност.

- Прати я в училището за клоуни.

- Стига с тия клоуни.

Мокси влезе намусено в кабинета си, порови в шкафа и се върна с по-убита на цвят вратовръзка. Сложи си я пред огледалото и се обърна към Луис.

- По-добре ли е?

Луис бегло го погледна.

- По-добре е. А сега, за костюма...

Мокси чу как секретарката се задави зад гърба му.

- Ако се обърна и видя, че се смееш - каза той, - си уволнена.

Дуайт Хилик може да имаше нужда от малко вталяване, но не беше глупак. Той преведе Паркър стъпка по стъпка през всички детайли за пожара, откриването на тялото на Ерол Доби и изчезването на Естер Бакмейър, без нито веднъж да се запъне, поколебае или погледне в папките или бележките си.

- Значи това се разглежда като нещастен случай? - попита Паркър.

- Тялото на Доби беше силно обгоряло, но нямаше следи от други наранявания, нито следа от горивни материали, ако изключим хартията.

- А Доби е обичал да пуши трева.

- Да. Няма да е първият, загинал заради изпусната цигара. Още чакаме резултатите от токсикологията, но те ще дойдат чак след месец. От друга страна, изчезването на Естер пробужда някои съмнения.

- Тя заподозряна ли е?

- Официално бихме искали да я разпитаме. Неофициално, не смятам, че има нещо общо.

- Ами жените и момичетата, които са отсядали при Доби в миналото?

- Какво за тях?

- Има ли причина да подозирате някой сърдит? Гадже, съпруг?

- Не сме изключили тази възможност. Повикахме щатската служба по пожарна безопасност и частен специалист, които да установят причината и произхода на пламъците. Разследването продължава, но както казах, няма следи от акселеранти, поне засега. Но при толкова хартия и една клечка кибрит е достатъчна.

- Да се върнем на жените, които са минали оттам. Знаехте ли, че Доби и Бакмейър поддържат неофициално убежище?

- Да.

- Някакви данни за непристойно поведение от страна на Доби?

- Не.

- Не ви ли е минавало през ума?

- Вие не познавате Доби. Аз го познавах. Не се сърдя, че питате. И аз щях да направя същото на ваше място, но той просто не беше такъв.