Джон Коннолли - Жената от леса

Паркър спря да говори. Лейла - защото тя вече беше Лейла и щеше завинаги да остане така - го докосна по ръката.

- Ламб - каза тя. - Фамилията на Карис беше Ламб, но ме помоли да го пазя в тайна.

После стана и отново излезе от стаята. Когато се върна, носеше кутия от обувки, която остави на масичката.

- Карис ме помоли да пазя доста тайни.

Куейл чакаше Морс да се върне. Убийствата от последните часове бяха извикали лека руменина по бледата ѝ кожа, като че ли отнемайки живота на другите, тя беше поела част от жизнената им енергия, за да компенсира липсата на своя.

Куейл вече познаваше изискванията ѝ. Беше постлал парче найлон от вътрешната страна на вратата, върху което Морс стъпи, за да съблече дрехите си и застане гола пред него. След това прекрачи извън найлона и го събра във вързоп. По-късно щеше да накисне съдържанието му в белина и да го изхвърли. Още по-добре би било да го изгорят, но димът можеше да привлече вниманието към бунгалото.

Морс си взе душ и облече чисти дрехи. Потънал в мислите си, Куейл още не беше помръднал от мястото си. Без да го безпокои, Морс се сви на дивана и веднага заспа.

Куейл беше много близо до това, което търсеше толкова отдавна, но предпазливостта налагаше да стърпи изкушението си да доведе по-скоро нещата до край. Не искаше да се превръща в главно действащо лице в преследване, поне докато не напуснеше това място, за да се върне в Англия.

Колко време щеше да мине, преди да намерят телата на Мълис, Уайт и останалите? Предполагаше, че няма да е дълго. Не се страхуваше, че някой може да е забелязал Морс, защото тя беше твърде добра, за да го допусне, но човек не можеше да предвиди всичко и винаги имаше риск някой да си спомни, че е видял непознат автомобил на пътя. Най-добре щеше да бъде Морс да изостави колата си. Гилър им беше намерил два автомобила, гарантирано чисти, но оттук нататък един щеше да им свърши работа.

Холи Уийвър работеше, а момчето ходеше на училище, така че през по-голямата част от деня в къщата нямаше никого. Оуен Уийвър беше проблем, защото собственият му дом беше твърде наблизо, но и той излизаше от време на време. Ако ли не, щеше да се наложи да го разкарат, но най-добре би било да намерят каквото търсят, да го вземат и да изчезнат, без да оставят повече трупове след себе си. Колкото по-голяма беше касапницата, толкова по-голяма беше вероятността да ги хванат, а те вече бяха покосили достатъчно хора. Досега не бяха имали избор, но Куейл не виждаше смисъл да нараняват Уийвърови, освен смътното желание за възмездие, но то щеше да бъде задоволено, щом вземеше това, което искаше.

Трябваше да помисли и за Паркър, защото той също издирваше сина на Карис Ламб. Гилър вече го нямаше, за да му каже колко близо е детективът, но Куейл беше измислил начин да отвлекат вниманието му. Можеше да струва още един труп, но за щастие, ентусиазмът на Морс изглеждаше неизчерпаем.

Тя наистина беше забележителна жена.

Всички знаем, че книгите горят, но знаем и нещо повече: че книгите не могат да бъдат унищожени от пламъци. Хората умират, но книгите не...

В тази война книгите са оръжие.

Кутията за обувки беше на масичката, но Лейла не посегна да я отвори. Паркър си помисли, че притежава отличен усет за драматизъм.

- Харесвах Карис - каза тя. - В някой друг живот можеше да станем приятелки. Но в този нямахме време за това. Тя просто дойде и си отиде.

Не се ли притесни, когато тя замина и повече не се обади?

- Не. Тя ме предупреди, че ще бъде така - че трябва да бъде така. Заради мъжа, от когото бягаше, и онова, което му бе причинила.

- Кой беше той?

- Карис го наричаше Върней. Не знам първото му име, а Карис ми каза да не търся информация за него дори и по интернет. Доби знаеше повече, но не много, а и не го сподели с мен.

- А ти опита ли се да научиш нещо за Върней?

- Разбира се, но много по-късно - месеци, може би година, след като Карис си тръгна. От любопитство.

- И?

- Оказа се, че има повече хора с това име, отколкото очаквах, но аз знаех, че този е колекционер на книги, затова започнах да преглеждам форумите и блоговете. Бях предпазлива. Създадох си нов имейл, с който да се регистрирам, и за браузър ползвах само „Тор“, за да не могат да ме проследят лесно. Една вечер отворих пощата си и видях ново съобщение, без обратен адрес. Вътре пишеше: „Защо търсиш Върней?“. Имаше прикачена снимка: момиченце, на не повече от три-четири годинки. Голо. Мъртво. Изтрих акаунта и спрях да търся. Мисля обаче, че Върней беше изчезнал. Говореше се за това в някои от форумите, преди всички да спрат да го споменават, а старите публикации бяха изтрити, сякаш някой беше казал на всички да си мълчат.