Харди не се сърдеше на Мозес, задето изменя на дадената дума, на уговорката — не би си позволил това. Безпокоеше го реакцията на Мозес към уговорката. Как могат да работят като съдружници при тяхното дългогодишно приятелство, ако съществува това търкане между тях? Защото беше ясно, че Мозес, преценил реалните аспекти на устния им договор, а не внушителната романтичност на жеста си, сега се отмяташе от думата си — нали щеше да изгуби четвърт от собствеността на бара, притежаван от него вече повече от десет години!
Когато Мозес дойде тази вечер на работа намръщен и с папка от дебела жълта хартия в ръка, Харди се досети, че е донесъл документи за подписване. Джейн, която в продължение на няколко години не беше зървала този човек нито веднъж, каза:
— Този не е същият Макгайър, когото познавам отпреди.
Тълпата посетители едва ли щеше да се разотиде по-рано от след половин час. Харди се изхлузи от столчето си. Целуна Джейн мимоходом, каза й, че ще се върне скоро. Мина по цялата дължина на бара, за да достигне мястото, където Мозес следеше една игра на „лъженка със зарове“ и така се бе увлякъл, сякаш наблюдаваше шампионатен мач по бейзбол. С други думи, подчертано пренебрегваше Харди.
— Хей, Моуз!
Той вдигна поглед.
— Напускам — каза Харди.
Мозес присви очи, заобиколи играещите и пристъпи крачка напред, облегна се на барплота.
— Какво?
— Напускам. Няма да бъда барман повече, считано отсега.
Отправи на Мозес широка и фалшива усмивка, след което тръгна към Джейн.
— Какво значи това „напускам“? — отново се изправи пред него Мозес.
— Искам само да ми изпратиш чековете за дохода — отвърна Харди. — Не мога да те гледам в такова настроение и да се чувствам виновен ден след ден. Хайде, Джейн, да си вървим.
— Още ли използваш този тиган? — учуди се Джейн. — Изглежда като съвсем нов.
Харди кимна, надвесен над яйцата.
— Когато полагаш грижи за вещите, те ти служат дълго — отговори той.
Бяха ходили да вечерят, след което се върнаха в дома на Харди, после бяха в леглото, но беше още твърде рано за сън, затова сега, някъде след полунощ, решиха да похапнат, преди да се озоват пак в леглото и продължат да се любят жадно.
Отекна звънецът на входната врата.
— Приличен час за посещение — рече Харди. И извика от коридора: — Разкарай се!
Звънецът отново иззвъня. Харди изруга, влезе в стаята си и нахлузи чифт спортни гащета.
— Кой е? — попита той, като стигна до вратата.
Беше Макгайър. В ръка държеше същата жълта папка.
— Какъв глупак съм! — самообвини се той.
— Точно такъв си.
— Искаш ли тези неща?
Харди размърда голите си стъпала.
— Искаш да ги дадеш на мен? — учуди се той.
— Ти напълно ги заслужи.
— Не беше това, което ти поисках.
Макгайър сякаш едва сега загря.
— Да — рече той. И кимна. — Искаш ли да подпишеш тези документи?
— Не. Утре ще бъде по-подходящо. Сега имам компания.
— Би могъл все пак просто за…
— Утре, утре, Моуз, когато дойда да отварям, окей?
Затвори вратата под носа на приятеля си и като се обърна видя Джейн да стои и го очаква в края на дългия коридор.
Футът е равен на 30,48 см. — Б.пр.
Ярдът е равен на 91,44 см. — Б.пр.
„Краят на земята“ (лат.). — Б.пр.
Плодно дърво, подобно на портокала. — Б.пр.
Сухопътната миля е равна на 1609 м. — Б.пр.
Фунтът е равен на 0,454 кг. — Б.пр.
Пайнтът е мярка за вместимост, равна на 0,47 л. — Б.пр.
Бира (исп.). — Б.пр.
Мярка за дължина, равна на 2,54 см. — Б.пр.
Титла на висш католически духовник. — Б.пр.
Трилистна детелина, емблема на Ирландия. — Б.пр.
Последният четвъртък през ноември. — Б.пр.
„Резърв Офисърс Трейнинг Корпс“ (англ.) — „Служба за подготовка на запасни офицери“. — Б.пр.
Елитно дружество на студентите и випускниците на американските колежи. — Б.пр.
Джеймс К. Поук е бил президент на САЩ от 1845 до 1849 г. След него до Ейбрахам Линкълн, встъпил в длъжност през 1861 г., има още четирима американски президенти: Закари Тейлър, Милард Филмор, Франклин Пиърс и Джеймс Бюканън. — Б.пр.
Игра на думите: „дизи“ (англ.) — замаян, зашеметен, на когото му се вие свят. — Б.пр.
Унцията е мярка за тегло и обем, равна на 28,35 г. — Б.пр.
Читать дальше