Джон Лескроарт - Мъртвият ирландец

— Навярно каква торта ще си поръчат, когато ги извикам тук при мен. — Фрацели облегна гръб на стола си. — Зарежи това обаче, те и двамата са добри полицаи. Просто лошо са разчели времето в този случай. Но следващия път и те ще се радват на благосклонност — и двамата ще я заслужат, ще бъдат повишени.

— Не бих желал да ги изпускаме за службата.

Фрацели каза:

— Не, ти няма да ги изгубиш, Франк. Те са тук, защото са доказали, че трябва да са тук. — Отново натисна бутона за вътрешната връзка. — Мерилуиз, колко души си предвидила?

— Всички — каза тя. — Никого не съм пропуснала.

— Добре, не пропускай никого. — Изключи връзката. — Исусе! Ти, Франк, знаеш ли кой командва този отдел? Проклетата Мерилуиз Бездикян! — Когато се успокои, прибави: — Мислиш ли, че трябва да посветим Карл и Ейб в новината, да я съобщим на тях, преди да известим останалите?

Батисте повдигна рамене:

— Трудна задача, Джоу. Вие, началникът, трябва да решите.

Фрацели се повайка за миг, пак си извъртя венчалния пръстен.

— Зарежи го — рече той. — Кой има нужда от това? Това си е техен проблем.

В офиса на кабинета на Фрацели всичко изведнъж притихна, после шумът се възстанови.

— Минават ангели — обади се Батисте.

— Какво значи това?

— Когато изведнъж настане тишина. Жена ми казва, че тогава минават ангели.

— По-скоро бих го нарекъл потресаващо — каза Фрацели, който бе поетичен, колкото е поетичен един циментовоз. Пак се залови да върти венчалния си пръстен.

— Знаете ли — рече Батисте, — имам още един въпрос към вас, ако разрешите?

— Казвай.

— Хм, знаете ли, дочувам разни неща…

Фрацели се заслуша, но знаеше какво следва.

— Хм, въпросът е в това, че не искам, като дойда някоя сутрин в службата, да намеря залепено на вратата си листче с надпис ППП 42 42 Ползващ се с протекции простак. — Б.пр. , нали?

Фрацели разбра. Тези инициали бяха добре известни в отдела. Той започна да върти бързо-бързо венчалния си пръстен. Но като се усети какво прави, лейтенантът се възпря, сложи ръце на тила си и пак облегна гръб на стола, вдигнал стъпала върху бюрото.

Франк ще има предостатъчно време сам да разбере как стоят нещата. Защо Фрацели да му огорчава щастливия момент сега?

— Ето какво, Франк — подхвана тактично той, — едва ли не постоянно се натъкваме на тази дивотия. Но ти напълно си заслужи новата длъжност — чисто и просто я заслужи. А всеки, който мисли другояче, ми го прати на мен, дори ако съм се пенсионирал и съм на риболов в Залива.

Зумерът на вътрешния телефон иззвъня. Мерилуиз каза:

— Тортата е вече тук.

Фрацели стана от бюрото.

— Готов ли си? — попита той. — Да вървим да хапнем малко торта.

Джейн бе с него, отпуснала свободно ръка върху вътрешната страна на бедрото му. Беше се приближила плътно до него в дъното на бара до големите прозорци, и пиеше негрони 43 43 Коктейл от вермут, джин и горчив билков разтвор. — Б.пр. . От време на време отмяташе глава и се разсмиваше с плътния си глас. Тя просто сияеше в петъчния здрач.

Харди бе отворил бара малко след един и изкара една кратка смяна. Макгайър предпочиташе да работи в петък вечерта заради солидните бакшиши, докато Харди предпочиташе да дойде и да седне в бара, без да е на работа по това време, а после да разполага с вечерта и с нощта напълно свободно, за себе си. Джейн и той наричаха това нощ на срещите. Може би след тази вечер в бара също ги очакваше нощ на срещите.

Харди беше се върнал на работа в сряда, застанал отново зад барплота и бе решил — както винаги решаваше — да продължава да играе ролята на обществено животно без всякакъв антракт. Тази роля му подхождаше повече сега, когато бе свободен от задължения, докато знаеше защо я изпълнява. Главата му се беше замаяла приятно и той искаше да бъде сам.

Вчера бе отишъл в центъра на града и написал изложението си. Глицки не се мяркаше наблизо. Новият лейтенант му каза, че Глицки, Грифин и двамата свещеници потвърждават взаимно показанията си и обявяват смъртта на Еди за убийство.

Реакцията на Мозес обаче беше смесена. Отпърво той се показа много развълнуван, щастлив, че Франи ще бъде материално осигурена. Но сетне в държането му се прояви отчуждение, съпроводено с кисела, меланхолична любезност, което Харди успя да си обясни едва сега.

Разбра защо е кисел Мозес и му се стори, че това е несправедливо към него. В края на краищата Мозес го бе наел да му свърши работа и му предложи нещо като заплащане за труда. Това беше договор, макар и устен, който обвързва страните също като писмен договор, подписан и нотариално заверен.