Джон Лескроарт - Мъртвият ирландец

Озова се в кухнята, без да вижда и да чувства нещо, сякаш пристъпваше в тунел. Отвори хладилника, извади една бутилка и започна да отвинтва капачката, тръгнал обратно към спалнята на Стивън.

Добре, той пак лежи в леглото. Окей, сега да остави бирата на масата до леглото. (И да не забрави да махне бутилката на излизане.)

— Ето — каза отецът, — ще ти подложа една възглавница, да ти е по-удобно.

— Чия кола е тази?

Ерин не знаеше, това не беше колата на Джим. Но вътре все пак имаше някой. В дома й, при Стивън.

— О, господи!

Дизмъс паркира „Волво“-то до бордюра върху моравата. Ерин вече бе отворила пътната врата и тичаше към входа.

Къде е ножът?

Стивън винаги държеше ножа на дъното на чекмеджето тук — Кавано беше виждал момчето да го изважда оттам най-малко десетина пъти.

Стивън започваше отново да стене. Отецът не предполагаше, че ще се намери толкова сила в това болно момче.

Може би е във второто чекмедже. А ако не е там, той отново ще му притисне лицето с възглавницата, но за да го задуши, ще трябва да изгуби повече време. Последния път, когато му затисна лицето с възглавницата, сметна, че я е държал така достатъчно дълго, и когато я отдръпна, устните на момчето бяха посинели.

Отвори второто чекмедже.

Господи! Ключовете бяха останали у Дизмъс.

— Ключовете! Ключовете! — Тя натисна звънеца на входната врата. — Стивън! Стивън!

Дизмъс изникна до нея и й подаде ключовете. Ерин ги заопипва несигурно, а секундите течаха.

— Кой ключ?

Дизмъс взе връзката с посочения ключ, пъхна го в бравата и го завъртя. Ерин блъсна отключената врата, тя се отвори, блъсна настрана и Дизмъс, втурна се шеметно в коридора, като викаше високо името на сина си.

Кавано стоеше до леглото, когато Стивън отвори очи. Държеше с две ръце възглавница пред себе си. И тогава мама нахълта в стаята.

— Не е мъртъв? Божичко, той не е мъртъв!

В следващия миг се озова до сина си, обвила шията му. Стивън не можеше нито да се помръдне, нито да каже нещо. Приличаше на мъртвец.

А мама казваше на Кавано:

— Ти сигурно щеше да убиеш и мен, както си убил моето бебе.

Ръката й неспирно галеше здравата страна на лицето му, като полъх на хладен ветрец.

Нейното бебе. Тя си го представяше като нейно бебе. Той щял да я убие, както убил нейното бебе.

— Ерин… — поде отецът.

Харди стоеше на прага, а майката на Стивън започна да ридае.

— О, Боже, той диша! Благодаря ти, Боже! — Захлупи лице в чаршафите до лицето на сина си.

На Стивън му се стори, че Кавано изрече повторно името на майка му, но тя не се помръдна от мястото си до леглото, държеше го в прегръдките си, докосваше лицето и косата му.

— О, Господи, обичам те, Стивън — изрече тя, като продължаваше да ридае. — Обичам те, обичам те. Моля те, не умирай!…

Окей, щом мама го иска, той няма да умре. Няма.

— Остави ги сами — каза Харди и даде знак с глава, хвана Кавано за ръката и го отведе във всекидневната. Отецът още държеше възглавницата.

Харди седна на едно от високите столчета до бара.

— Говори! — каза той.

Кавано дори сега опита школуваната си усмивка, но опитът не се оказа много сполучлив.

— Казах ти го преди, не беше честно — продума той. — Но ти не можа да го разбереш. Не си в състояние.

— Не мога, а?

— Знаеш ли какво е да живееш сред всичко, което си желал — ден след ден да живееш така — без да можеш да го получиш? Да гледаш как растат децата, идеалните деца на Ерин. Нейните деца от Ед. А можеха да бъдат наши, на Ерин и на мен. И тя е толкова щастлива с този, този проклет градинар. Щастието на това семейство щеше да продължава, да се възприеме и от следващото поколение на безупречните Кокранови и на безоблачното им щастие.

— Е, ти му сложи край — рече Харди.

— Не можех да понасям повече това. Когато Еди ми каза, че ще си имат дете с Франи, че тя е бременна, в главата ми узря за миг идеята. Не съм действал по план.

— Достатъчно добре си го планирал. Как го накара да гръмне с револвера?

Кавано повдигна рамене.

— Просто се обзаложих с него, че няма да удари нищо там по канала. А беше лесно. И той трябваше да гръмне веднъж с револвера, разбираш ли?

— Съвсем ясно.

— И тогава, след като беше гръмнал, не ми оставаше нищо друго, освен да го убия.

— Той просто ти е върнал револвера и ти си го застрелял.

Отецът стисна яростно възглавницата, издигна я до лицето си и я задържа така, отделяйки се от света. По свое собствено желание. После я свали отново ниско.