Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Да, Испания разгърна главоломно строителство — призна Ракел, може би прекалено съсредоточена в темата на разговора, за да забележи фамилиарния тон. — Това, което виждаме в Сесеня, се случва на много места в Испания. Строихме като луди, най-обикновени предприемачи направиха цяло състояние от жилищното строителство…

— Като онзи Флорентино Перес [66] Флоректино Перес Родригес — строи гелен магнат и президент на ФК „Реал Мадрид“ в периода 2000–2006 г. и от 2009-а до момента. — Б. пр. от „Реал Мадрид“.

— Да. В страната влизаха чужди пари с ниски лихви, цените на жилищата растяха и… трябваше да строят още. Испания се превърна в гигантска строителна площадка. Само че дойде кризата, чуждите банки престанаха да ни заемат пари, хората спряха да теглят кредити за закупуване на жилища и балонът на недвижимите имоти се спука. Без купувачи строителните компании изпаднаха в колапс, след тях и други фирми трябваше да затворят и безработицата се увеличи. Повече от пет милиона души останаха без работа.

Томаш вдигна два пръста.

— Имате още два проблема, които са свързани с този — отбеляза той. — Единият е с банките, или по-скоро las cajas [67] Caja de ahorros, или накратко caja (исп.) — каса, е финансова институция в Испания която се занимава с депозитни сметки и заеми. — Б. пр. , които се оказаха притиснати до стената. Отпуснаха пари на строителните компании, за да изградят всичко това, и на хората, за да си купят къщите, построени от тях. Класическа пирамидална схема, която управляващите и централната банка нямаха благоразумието да пресекат. Балонът се спука, парите секнаха, хората спряха да си купуват жилища, строителите фалираха, а онези, които си бяха купили преди това, престанаха да изплащат заемите си. Накрая банките изведнъж се сдобиха с множество имоти, които не струват нищо, защото никой не може да ги купи. — Показа втория пръст. — Другият проблем са автономните области и местните власти, които осеяха страната със строежи, финансирани с парите от данъци, събирани за сметка на същите тези начинания. Тъй като строителството и продажбите спряха, приходите от данъци намаляха. Всички са затънали в дългове, а цяла Испания дължи стотици милиарди евро на чуждестранни банки.

Ракел унило махна с ръка към сградите наоколо.

— Сега това е Испания.

Автомобилът паркира до прашния тротоар и Ракел изключи двигателя.

— Пристигнахме — обяви тя.

Томаш слезе от колата и се огледа наоколо. Улицата бе пуста и от двете страни се виждаха празни блокове и самотни маслинови дръвчета. Приличаха на призраци, застинали в театрални пози. Тишината бе смущаваща, воят на вятъра я правеше зловеща. Освен табелите за продажба и отдаване под наем, Томаш съзря и друга табела с името на улицата.

Улица „Веласкес“.

— Тук ли живеете? — учуди се той. — На това пусто място?

Застанала на тротоара, испанката изчакваше госта си да привикне към странните декори, които ги заобикаляха.

— Наех един апартамент. Защо?

Този въпрос обърка португалеца, тъй като отговорът му се струваше очевиден.

— Ами мястото е… необичайно.

Ракел му направи знак да я последва и се отправи към входа на една сграда.

— Филипе ми бе заръчал да намеря по-дискретно място — обясни тя. — Има ли по-дискретно от това?

Томаш ускори крачка и я настигна.

— Дискретно място? За какво?

— За да довърши разследването, разбира се. Каквото и да е то…

— Как така? — учуди се историкът. — Значи, не знаете какво е това разследване?

— Разбира се, че не — отвърна испанката, като отвори вратата на входа и влезе в сградата. — Разговаряли сме само по телефона и по имейл и той винаги много внимаваше какво казва, тъй като се страхуваше да не го подслушват. Щеше да ми разкаже всичко, когато се видим, а това трябваше да стане, след като отиде в Лисабон. Единственото, което знам, е, че става въпрос за операция, която изисква голяма предпазливост.

Влязоха в асансьора и Ракел натисна бутона за втория етаж. Кабината се разтресе и започна да се изкачва.

— Не работите ли в сферата на икономическите престъпления или нещо в тази област?

— Не, аз съм обикновен агент от Интерпол.

— Тогава защо Филипе се е свързал с вас?

— Нуждаеше се от защита. От какво, не знам.

Асансьорът спря на втория етаж, Томаш отвори вратата, обърна се към испанката и галантно й кимна.

— След вас, моля.

Когато вдигна глава, видя, че тя се взира в него с дебнещ поглед на хищник, като котка, превърнала се в звяр, с пистолет ръката.