Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

— Сигурен ли сте, че никой не ви е проследил?

Томаш машинално погледна назад.

— Не притежавам специални умения да се освобождавам от преследвачи — отбеляза той, — но не мисля, че са ме проследили.

Ракел отключи с дистанционно един безупречно чист червен „Форд Фиеста“ и двамата се настаниха в купето. Беше горещо, но тя веднага включи климатика и скоро температурата се нормализира. Даде на заден ход и потегли, без да каже и дума. Не изглеждаше кой знае колко словоохотлива, но това не разтревожи Томаш. Беше спал зле през изминалата нощ и се бе възползвал от краткото пътуване от Мадрид до Сесеня, за да навакса съня си. Сега му се искаше да заспи отново, но сметна, че би било неучтиво, и се постара да държи очите си отворени.

Улиците на Сесеня бяха пусти, жилищните блокове бяха осеяни с обяви „продава се“ и „отдава се под наем“ с телефонни номера под текста. Виждаха се детски площадки без жива душа и затворени магазини; трева растеше по тротоарите. Около някои сгради имаше скелета, сякаш строежът бе спрян по средата, Томаш имаше чувството, че се движат из призрачен град.

— По дяволите! — възкликна той. — Погледнете само колко апартаменти се продават или се отдават под наем! Не е за вярване!

— Заради кризата е — каза испанката, без да откъсва поглед от пътя. — Предполагам, че сте чували за кризата, нали?

Изрече тези думи с горчива ирония, която не убягна на португалеца.

— Да, разбира се — отвърна Томаш. — Самият аз изгубих работата си. — Той посочи към сградите от двете страни на улицата. — Но никога не бях виждал подобно нещо…

Ракел си пое дълбоко дъх, сякаш се примиряваше с факта, че въпреки волята си, ще й се наложи да разговаря.

— Тук, в Сесеня, бяха построени шестнадесет хиляди апартамента, които да приютят четиридесет хиляди души. Знаете ли колко са населените апартаменти, откакто сме в криза?

— От шестнадесет хиляди? Нямам представа. Хиляда? Пет хиляди?

Испанката обърна лице към него.

— Шестдесет.

Новодошлият подсвирна, с поглед, вперен в пустите улици и празните жилищни блокове.

— Не може да бъде! — възкликна той. След това поклати утвърдително глава, сякаш този факт се връзваше чудесно с всичко онова, което вече знаеше. — Несъмнено балонът на недвижимите имоти е бил най-голям в Испания. — Той посочи сградите с палец. — Доколкото знам, тук са били построени повече жилища, отколкото във Франция, Германия и Италия взети заедно. Говорим за шестстотин хиляди къщи за продан и още толкова в строеж, което прави повече от един милион, нали? Много е. Лихвите на испанските строители скочиха с 850 процента от 2000 година до финансовия колапс. — Томаш въздъхна. — Страхувам се, че здраво сте затънали в тинята.

Ракел се взря в него и по лицето й се четеше изумление.

— По дяволите! Запомнили сте всичко това?

Спътникът й се усмихна.

— Откакто кризата започна, все съм понаучил нещо — призна той. — И документите на Филипе, признавам, ми бяха много полезни. Имам и известни познания по история на икономиката.

Водачката махна с ръка към червените и сините табели, сочещи апартаментите за продан или отдаване под наем.

— И какво мислите, че ще случи с нас?

— Нищо добро, за жалост — каза Томаш. — Също като Гърция и Португалия, Испания е затънала в дългове. Знаете ли, всички ние живеем c пари от заеми с ниски лихви. Португалците ги пръснаха по магистрали, вие — по недвижими имоти. Но за разлика от Гърция и Португалия, които кризата завари с огромен бюджетен дефицит, Испания влезе в кризата с излишък на публичните сметки на унитарната държава. Проблемът ви бяха дълговете на местната власт и особено частният дълг, който изду балона на недвижимите имоти и който беше много по-голям от американския, отключил кризата през 2008-а. Когато балонът се спука, банките се пренаситиха с ипотеки на безценица и кредити, които никой не изплаща. Испанската държава трябваше да се намеси, за да спаси банковата система, като по този начин прехвърли частния дълг към държавния сектор. Сега, когато лихвите скочиха, никой не отпуска лесно пари, а ни чакат години и години на орязване на разходите, фалирали компании и нарастваща безработица. Имате късмет, че за разлика от Гърция и Португалия, Испания е прекалено голяма страна, за да остави нещата така. Но времето на лесните пари, скъпа моя, свърши. Може би завинаги.

„Скъпа моя“ не се изплъзна от езика му случайно. Направи го, за да скъси дистанцията между себе си и момичето, което гледаше напред с вглъбено изражение, но се зачуди дали на нея това й е харесало.