Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

За момент Декарабиа насочи вниманието си към досието.

— Какъв е този начин, велики Магус? Имате ли нещо предвид?

Най-главният в йерархията скръсти ръце на гърдите си и продължи да се взира изпитателно в своя подчинен, сякаш все още обмисляше съдбата, която щеше да му отреди.

— Как мога да бъда сигурен, че и този път няма да се издъниш?

Сянка на усмивка пробягна по лицето на агента.

— Няма да се проваля — заяви той категорично. — Видях го в действие, знам как разсъждава, когато е под напрежение… този път няма да има изненади. Имайте ми доверие, велики Магус.

— Ще повярвам, когато го видя — отвърна шефът му, без да мигне нито веднъж, докато се взираше в него. — Ще ти дам още един шанс. Разбра ли?

Декарабиа не трепна, но в погледа му проблесна искра на облекчение.

— Да, велики Магус — каза той. — Няма да съжалявате.

— Но няма да бъдеш сам.

Подчиненият сякаш се обърка.

— Нямам нужда от бавачка, велики Магус. Аз съм напълно способен да се справя с работата и да…

— Няма да рискувам повече — прекъсна го Магус. Изражението му показваше, че решението не подлежи на обсъждане.

— Ще изпълниш тази задача с някои от братята и няма да се провалиш. Ясен ли съм?

Декарабиа сведе глава.

— Да, велики Магус.

Шефът кимна към досието.

— Вземи тези документи и ги прочети — нареди той. — Обърни специално внимание на връзката на нашия човек с майка му. Очевидно има навика да се чува с нея редовно и съм сигурен, че… е, сещаш се.

Агентът се усмихна за пръв път, откакто спешно долетя от Лисабон с чартърен полет до мястото на срещата.

— Няма да се измъкне, велики Магус.

Хартиеният плик, който Филипе му бе оставил, съдържаше една приятна изненада. Между стотиците страници документация за кризата и листче с името и телефона на връзката му в Мадрид — въпросната Ракел де ла Конча, Томаш намери пачка с банкноти, прихванати с ластик. След като разбра какво е, побърза да я прибере обратно, да не би шофьорът на камиона да я види, да се стресне или да заподозре спътника си.

При цялото вълнение, натрупано през деня, беглецът си даде сметка, че няма да успее да заспи толкова рано, затова запали лампата за четене и прекара часовете на пътуването в проучване на документите. Прекъсна заниманието си само един-два пъти, когато водачът на ТИР-а, явно за да пребори съня и скуката, подхвърли няколко реплики за футбол, и по-специално за последния мач на Великите, както той наричаше отбора на „Бенфика“, възмущавайки се от шмекериите на Бимбо [50] Вероятно става въпрос за президента на ФК „Порто“ Пинто да Коща, чиито противници го наричат Бимбо. — Б. пр. .

— Щом съдиите са купени, работата не става — изръмжа той. — Не видяхте ли дузпата, която ни отмъкнаха? Пладнешки грабеж, това е то!

Шофьорът беше от градчето Алфандега да Фе в Тразуш-Монтеш, а Томаш, който не разбираше много от футбол, отвръщаше простичко с „ами да!“, „тази година ще ги бием“ и „трябва ни нов Еузебио [51] Еузебио да Силва Ферейра (1942–2014) — португалски футболист от близкото минало, считан за един от най-добрите футболисти на всички вредна, играч на португалския национален отбор, когато печели бронзов медал Световното първенство по футбол през 1966 г. — Б. пр. “, преди да се върне към четивото си.

Към три сутринта водачът слезе от магистралата и паркира в една от зоните за почивка на някаква бензиностанция.

— Не мога повече, очите ми се затварят — призна той. — Да му ударим по една дрямка.

Той изключи мотора и в купето на камиона се възцари приятна тишина. Двамата мъже спуснаха седалките назад и Томаш, най-сетне победен от съня, скри тейзъра в плика, тъй като се страхуваше, че ако го остави затъкнат на колана, спътникът му би могъл да го види. Затвори очи, приготвяйки се да поспи.

Изведнъж усети остра, неприятна миризма на развалено сирене и отвори едното си око.

— Какво става?

Хвърли поглед встрани и разбра, че шофьорът току-що бе събул обувките си. Примирен, измърмори нещо и се обърна на другата страна. Все още усещаше зловонната смрад, докато се унасяше в сън.

Пристигнаха в Мадрид към десет сутринта. Камионът излезе през автомагистрала „Екстремадура“ и остави Томаш в района на Алкоркон [52] Град в югозападната част на метрополия Мадрид. — Б. пр. , близо до Парке де лос Кастийос.

Не бе лесно да намери телефонна кабина в ерата на мобилните телефони, но накрая съзря една до банков клон. Влезе вътре, извади листчето, което Филипе му бе оставил, и набра номера.