Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Повториха процедурата с втората карта, която отново бе отхвърлена. Томаш осъзна, че това не бе случайно, и по челото му избиха ситни капчици пот; знаеше, че има пари в сметките си, затова причината можеше да е само блокиран достъп.

Сервитьорът доби сериозно изражение.

— Искате ли да опитате отново?

Клиентът кимна, по-скоро за да успокои съвестта си, отколкото от убеждението, че ще успее. Резултатът бе същият.

— Не я приема — каза той засрамен и пъхна ръце в джобовете си, за да установи онова, което вече знаеше. — Лошото е, че не нося пари у себе си… — Томаш погледна сервитьора в очите с изражение, издаващо безсилие. — И сега какво?

Мъжът бе запазил непроницаемото си изражение.

— Ще повикам управителя.

Той се обърна и Томаш усети, че го чакат неприятности. Собственикът със сигурност щеше да се обади в полицията и…

Историкът скочи от мястото си и се изстреля на улицата, потъвайки в мрака. Чу викове след себе си, но не им обърна внимание, вече му беше все едно. Щом ще се среща с ченгетата, поне първо да си опита късмета. Мина покрай разклонението за магистралата за Лисабон и продължи да тича, докато не стигна до изхода за автомагистрала „Юг“.

Макар и рядко, минаваха автомобили и той вдигна ръка с надеждата, че някой ще спре. Стоя така около десет минути, водачите не му обръщаха внимание. Фаровете го осветяваха и за кратко той попадаше в плен на илюзията, че този път колата ще спре, но миг по-късно тя отминаваше, отстъпвайки място на мрака. Най-сетне един огромен ТИР даде мигач и отби от платното. Вратата се отвори и една ръка я задържа, за да може да се качи.

— Много благодаря! — каза Томаш, като скочи на мястото до шофьора. — Закъде пътувате?

Шофьорът — космат мъж с внушителен черен мустак и небръсната брада, го изгледа внимателно.

— Марсилия — отвърна той. — Ще карам цяла нощ, така че компания няма да ми е излишна.

— Ще минете ли през Мадрид?

— Разбира се.

Томаш се облегна назад и закопча колана, като се усмихна доволно за пръв път, откакто се бе върнал от Коимбра.

— Да тръгваме тогава.

Мъж с вратовръзка и сериозно изражение изникна на вратата на кабинета и надзърна в преддверието. Седнал на канапето като послушно дете, новодошлият чакаше да го приемат. Мъжът с вратовръзката го изгледа презрително, преди да му направи знак с глава.

— Заповядайте — каза той сухо и го покани с жест.

Декарабиа се изправи бързо, като ученик, повикан от учителя, за да го смъмри, и мълчаливо се отправи към вратата. Влезе в кабинета с виновно изражение и унил поглед, но с горда осанка.

Разположил се в огромно кресло зад масивно бюро, Магус изглеждаше погълнат от четенето на някаква дебела папка. Следвайки негласните инструкции на мъжа с вратовръзката, новодошлият се приближи на пръсти до бюрото и остана прав, като същински страж, за да изчака своя шеф да довърши работата си и да заговори пръв.

Наложи се да чака пет минути.

— Не е нужно да ти казвам, че съм много разочарован от теб, нали?

Магус изрече тези думи внезапно със зловещо плътен и сдържан глас, без да вдига поглед от документа, който четеше. Смутен от този тон, но облекчен от факта, че шефът му го заговаря, Декарабиа запази самообладание.

— Така е, велики Магус.

— Приех те с отворени обятия, представи препоръки, даде дума, че няма да се провалиш. А какво се случи?

Няколко секунди агентът обмисляше как трябва да отговори.

— При такива операции винаги съществува елемент на непредсказуемост — отвърна той. — В нашия случай той е свързан с действията на историка.

Магус най-сетне вдигна мрачния си поглед от папката и се взря в събеседника си.

— Но ти бе предупреден.

— Вярно е — призна Декарабиа. — Проблемът е, че тези неща не се планират така. Не го бях проучил подробно, не познавах неговия modus operandi [49] Начин на действие (лат.). — Б. пр. и… всъщност ме завари неподготвен.

— Мъжът присви очи и придоби решително изражение. — Няма да се повтори, велики Магус.

Шефът се намести в креслото и вдигна досието, което току-що бе прегледал.

— Можеш да бъдеш сигурен в това — прошепна той с напрегнат глас. — Веднага щом научих, че португалската полиция не е успяла да залови този мъж, поисках подробен доклад за него. Минало, пари, работа, приятели, мацките, с които е спал, какво гледа в интернет, данъчна декларация… — Той хвърли папката, която падна с трясък върху бюрото. — Всичко е тук. Всичко. — Замълча за миг и се наведе напред, пронизвайки с поглед събеседника си, за да придаде по-голям ефект на думите си. — Включително и начинът, по който ще го заловим.