Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Историкът бързо намести плика под мишница и си тръгна.

— Благодаря, ще повървя.

Дежурният беше спретнат младеж с умно лице; сред обичайните полицаи с шкембета все пак има и изключения, помисли си Томаш, като се облегна на плота. Дежурният попълваше някакъв формуляр и мина цяла минута, преди да вдигне глава и да забележи новодошлия.

— Какво обичате?

Томаш му подаде призовката, която бе получил на излизане от болницата.

— Призован съм да дам показания.

Полицаят внимателно я разгледа.

— Тук пише да се явите утре…

— Да кажем, че бързам — усмихна се Томаш. — Мисля, че ме грози опасност, и трябва да знам какво може да направи полицията, за да ме защити.

Дежурният се взря в него за миг, сякаш за да прецени дали мъжът срещу него не се шегува. Отново хвърли поглед на призовката и се поколеба.

— Изчакайте там.

Посоченото място беше малка чакалня. Томаш се отправи натам и се настани близо до прозореца с плика в скута си и тейзъра, затъкнат в колана под ризата, който щеше да предаде на полицаите, докато дава показания. В помещението освен него имаше две жени с облени в сълзи лица и старец с рядка бяла брада и черни дрехи. Новодошлият предположи, че са жертви на насилие, дошли да подадат жалба, или роднини на арестанти, които очакваха новини за любимите си хора.

Екранът на телевизора в ъгъла светеше и тъй като вече минаваше осем вечерта, в този момент даваха новините. Коментарите за кризата, изглежда, нямаха край. Германия настояваше с поучителен тон всички страни от еврозоната и особено онези, които не бяха изпълнили клаузите, да си напишат домашното“, а някаква агенция беше понижила кредитния рейтинг на Португалия с един пункт до така наречения „джънк статус“ [46] Jwik status (англ.) — финансов термин, означават висока степен на риск за кредиторите. — Б. пр. — факт, който се струваше на Томаш обиден и унизителен, — като бе свалила и рейтинга на Испания, Италия и Белгия.

— Колко тъжно! — промърмори старецът с бялата брада и черните дрехи. — Докъде стигнахме…

Съобщиха и за увеличаването на безработицата до рекордни стойности, приготовленията за поредната „решаваща“ среща на европейските лидери и нов пакет строги мерки за орязване на държавните разходи. След това показаха лидерите на опозицията, които твърдяха, че „ограниченията не са начинът“, и демонстрация на синдикатите, които протестираха срещу „жестокия удар, който „пактът за нападение“, сключен с Тройката, нанася върху правата на трудещите се“. С две думи, промисли си Томаш, все същото. С всеки изминал ден новините ставаха все по-предсказуеми и изглеждаха почти еднакви, дори кадрите се повтаряха.

След двадесетте мъчителни минути, посветени на кризата, новините се промениха. Четирима ранени в пожар на сграда в Сетубал, един от тях в тежко състояние; националната гвардия бе задържала безработна актриса за пренасяне на наркотици в градчето Вилар Формозо; престрелка по улиците на Лисабон причинила смъртта на двама души — един полицай и…

Слисан, Томаш се ококори.

В този момент „Тележурнал“ [47] Новинарска емисия, излъчвана всеки ден от 20:00 ч. по обществената телевизия RTP1. — Б. пр. отразяваше случилото се с него и Филипе същия следобед. Историкът се наведе напред и проследи с повишено внимание информацията, предавана от монотонния глас на водещия на фона на кадри с няколко корабчета касилейро, прекосяващи Тежу.

— … междувременно с разследването се зае отдел „Тежки престъпления“ към криминалната полиция, който преди минути разпространи снимка на главния заподозрян. — Изведнъж екранът се изпълни със собствения му образ. — Това е историкът Томаш Нороня, който се укрива от властите. Според свидетели той е застрелял жертвите от упор.

Томаш бе обзет от безгранично изумление. Главен заподозрян? Застрелял жертвите от упор? Беше толкова смаян, че за миг остана напълно неподвижен; въпросите се блъскаха в главата му в безподобен хаос. Не можеше да повярва на онова, което чуваше. Тук имаше някаква грешка, недоразумение, подмяна на…

Нe.

Опита се да се успокои и да мисли трезво. Това, което се случваше, не беше нормално, каза си той. Как е възможно така бързо от мишена на убиец да се превърне в главен заподозрян? Хвърли поглед на полицейската призовка, която му бяха връчили в болницата преди по-малко от час. Щом в онзи момент той все още е бил обикновен свидетел, призован да даде показания в управлението, какво се бе случило в този кратък интервал or време, че аластитс да променят хода на разследването и да го обявят за убиец?