Германецът се взря в Томаш, сякаш опитваше да провери твърдението, което току-що бе чул.
— Вие мразите ли ме?
— Аз? Разбира се, че не.
Професор Маркопуло ядосано цъкна с език.
— Това е, защото професор Нороня е разсеян и още не е видял лекарството, което вие, вълци в агнешка кожа, предписвате. Превърнахте страната ни в икономически Дахау [23] Първият немски концлагер, просъществувал най-дълго. Основан е през 1933 г. и е закрит през 1945 г. — Б. пр.
и ще сторите същото с останалите европейски страни! Когато професор Нороня послушно погълне предписания от вас „Циклон Б“ [24] Пестицид, базиран на елементите циановодород, хлор и азот, използван е газовите камери на немските концлагери. — Б. пр.
, веднага ще си промени мнението. Почакайте и ще видите!
Забележката възмути Сеп, който усилено клатеше глава, сякаш се бореше за изгубена кауза.
— Проблемът ви е, че сте неспособни да поемете отговорност — каза той. — Очевидно единственото, което можете, е да хвърляте вината върху другите.
— Обвиняваме вас, защото вие ни поставихте в тази ситуация! — отвърна гъркът, все още размахвайки пръст. — Германия е тази, която бяга от отговорност!
Сеп Самер махна неопределено с ръка към ограниченото пространство на килията, в която се намираха.
— Не виждате ли, че страната ви все още живее в Средновековието? — презрително попита той. — От Втората световна война насам Гърция е управлявана само от две фамилии — Папандреу и Караманлис. — Вдигна два пръста в буквата V. — Две фамилии! Разбирате ли? Това показва в каква страна сме. Знаете ли, че Гърция е рекордьор сред европейските страни по години, в които не е изплащала дълга си? От 1826 година насам вашата държава е прекарала половината от съществуването си, без да плаща дълга си. Как може да твърдите, че вината е на Германия?
— Не сменяйте темата — сряза го професор Маркопуло със зачервено от яд лице. — Вие ни изнудвате с този режим на безмилостни икономии! Щом е толкова добър, защо не го прилагате в страната си?
— И кой казва, че не го прилагаме? За ваше сведение, в годините след обединението Германия премина през икономическа и социална криза. През 2003-та, когато вие живеехте в безкраен празник, харчейки като луди нашите пари, моята страна замрази заплатите, ограничи държавната администрация, оряза помощите за безработни, насърчи съкращенията и помогна на бизнеса. И всичко това — без да мрънка, без да протяга ръка към никого и без да получава помощ от когото и да било! Ако днес сме добре, то е защото действахме навреме. За разлика от вашата икономика, нашата не зависи от нереални фантазии.
— Празни приказки!
— Не, не са. Какво направихте вие, когато ние дисциплинирано затягахме коланите? Харчехте като луди парите, които нямахте! Освен това от 1980-а Гърция живее в един измислен свят. Избира си правителство, увеличава безмерно заплати и пенсии, икономиката се срива и после протягате ръка да просите помощ отвън. Колко пъти вече ви се случва това? През 1980-а вашата държава имаше дълг, който възлизаше на тридесет процента от БВП, а десет години по-късно този процент достигна четиридесет и пет. Тази огромна гръцка държава, пропита с корупция, ендемична шуробаджанащина и неефективност, които задушават народа ви от десетилетия. — Сеп постави ръка на гърдите си. — Нима вината за това е на Германия?
— Сега пък миналото — протестира гъркът. — Щом искате да говорим за миналото, защо не споменем времето, когато Германия окупира Гърция и осъди триста хиляди души на гладна смърт в Атина през зимата на 1941–1942 г., след като разграбихте всичките ни запаси от храна и гориво? Щом ви се говори за миналото, защо не кажете за клането в Калаврита, когато са били екзекутирани всички мъже над четиридесетгодишна възраст? Щом ви вълнува миналото, защо не говорите за златото, което нацистите откраднаха от Гръцката банка и което никога не върнаха? Или за парите и имуществото, отнети от населението, което оставихте дори без връзки за обувки? Защо не говорите за това?
— Германия изплати на Гърция репарации в размер на повече от сто милиона марки, съгласно споразумението, подписано през 1960 година. Освен това обезщети хората, подложени на принудителен труд по времето на Третия Райх. Сметките ни са изплатени.
— Такива сметки никога не се изплащат! Сто милиона марки е нищожна капка в морето от беди и нещастия, които сътворихте. Ако сметките за това, което ни отнехте, бяха правилно изчислени и актуализирани към днешни стойности, Германия би трябвало да ни плати повече от 150 милиарда евро репарации. Разбра ли, нацист такъв?
Читать дальше