Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Германецът не каза нищо. Можеше да смята и знаеше, че сметката не беше измислена.

— И най-вече — продължи гъркът, палейки се все повече, — трябва да ни уважавате, защото тук е люлката на западната цивилизация!

Този аргумент разсмя германеца.

— Нима това ви дава някакви специални права? Нима ви позволява да харчите парите на другите, както ви изнася? Нима вашето минало ви гарантира имунитет, когато дойде време за равносметка? — Той посочи към Томаш. — Обзалагам се, че в Португалия и други страни има наивници, които вярват на слуховете, че на гърците им е позволено да вършат глупости, защото страната им е люлка на нашата цивилизация. Но също така се обзалагам, че ако Гърция започне да се издържа от данъците, плащани от португалците, историята за люлката вече няма да им се струва забавна. — Сеп размаха пръст. — Фактът, че страната ви е люлка на цивилизацията, не ви освобождава от отговорност! Напротив, предполага допълнителни отговорности: дръжте се на нивото на своите предци, а не като разглезени деца!

Погледът на професор Маркопуло се местеше между двамата му другари по килия, докато се питаше дали в този разговор Томаш му бе съюзник, или се бе превърнал в противник.

— Добре, когато говоря за кризата, имам предвид не толкова миналото, колкото това, което се случва днес. И днес Германия наистина има вина!

— Миналото на гръцката икономика ни разкрива един модел на поведение — обясни Сеп. — Но най-важното е, че вашата икономика не е способна да се състезава с другите европейски икономики. Влязохте в еврозоната с погрешни сметки и с мисълта, че единната валута автоматично ще ви разреши проблемите. Да, но не стана така. Напротив, положението се влоши. Единственият поминък на Гърция е туризъм, земеделие и корабостроене. Ако не броим огромните държавните субсидии, финансирани от данъците на други страни, разбира се. Това конкурентна икономика ли е? Преди се състезавахте чрез обезценяването на драхмата, което правеше вашата стока по-евтина. Но откакто сте в еврозоната, не можете да обезценявате валутата. За да компенсирате този ефект, трябваше да започнете производство на стоки, които да се купуват в цяла Европа. Освен ваканция на гръцките острови страната ви няма нищо, което европейците да искат да купят на цените, които предлагате. Какъв е изводът? Отново банкрутирахте. — Той замълча.

— И чия е вината? На Германия?

— Вярно е, че икономиката ни е изостанала — отстъпи професор Маркопуло. — Но еврото трябваше да я модернизира. Винаги са ни го казвали.

Германецът въздъхна.

— Вижте, една икономика не се модернизира с магия — настоя той. — Тези, които градят гръцката икономика, са гърците, а не останалите европейци. Как би могла да се промени, щом вие не сте я променили? Дори по-лошо — парите, които получихте, бяха прахосани безотговорно. Похарчихте кредита, предоставен ви от еврозоната във формата на внос и субсидии, а икономиката ви продължи да работи при същите средновековни механизми. Впрочем нищо не работи без прилагането на незаконни средства. Укриването на доходи е масово, както и корупцията.

Археологът отново се изчерви.

— Имаме някои проблеми в тази сфера, признавам, но не е чак толкова зле…

— Така ли? Преди малко не трябваше ли да подкупвате лекаря, за да ни излекува?

— Факелаки е стара културна традиция.

— Факелаки е институционализирана корупция. Тук, в Гърция, се дават подкупи за здравеопазване в държавни здравни заведения и за разрешително за строеж. Подкупи взимат дори данъчните инспектори, не съм ли прав?

Професор Маркопуло преглътна сухо и сведе поглед.

— Не мога да кажа, че не сте…

— Всяко гръцко семейство дава средно 1500 евро годишно за факелаки и го смята за нормално. Знам дори тарифите! Триста евро под масата за технически преглед на автомобил и две хиляди и петстотин евро за придвижване напред в списъка на чакащи за операция в държавна болница. И това е само върхът на айсберга на веселбата, която МВФ завари тук. Дъщерите на пенсионирани държавни служители получаваха пожизнена пенсия дори и след смъртта на родителите си, докато не се омъжат. Гръцката държава инициира програма, наречена „Туризъм за всички“, чрез която плащаше ваканциите на бедни хора. Гръцките железници са свръхсубсидирани и превозват толкова малко пътници, че пътуване от Атина до Солун би излязло по-евтино с такси. Страната няма производство, но при въвеждането на МВФ минималната заплата тук е била 750 евро, почти двойно повече, отколкото е в Португалия. А пенсиите?