Жозе Родригеш душ Сантуш - Ръката на Сатаната

Беше мъж.

Томаш се олюля, тъй като не бе подготвен за сблъсъка, но успя да запази равновесие и се взря в човека пред себе си. Носеше маска като неговата и риза и джинси като тези на професор Маркопуло.

— Там! — извика той изпод маската, сочейки мястото, където лежеше жената. — Вървете там!

Гласът му бе заглушен от маската и Томаш не бе сигурен дали гръцкият му колега разбра думите му. Жестовете му обаче бяха толкова категорични, че археологът се подчини и изчезна в указаната посока.

Томаш отново тръгна и видя пламъците да докосват стените пред него. Потърси вратата и я забеляза на два метра встрани. Загърна момиченцето в якето, което бе свалил от демонстранта, и хукна към изхода като цирков артист, който се хвърля в стена от пламъци. Отново усети адската хватка на горещината, но когато си даде сметка за това, вече бе на улицата, където въздухът бе чист и свеж.

Бяха изминали три минути, а все още нямаше следа от професор Маркопуло. Томаш бе оставил детето при една жена, която бе заговорил на тротоара, нареждайки й незабавно да го закара в болница, и останал без дъх, се върна пред горящата сграда.

Огънят вече поглъщаше втория етаж на филиала на банката, от археолога нямаше и следа. Какво да прави?

Обзет от отчаяние, португалският историк усети, че не може да чака повече. Сложи си маската и пое дълбоко дъх, събирайки кураж отново да влезе в сградата. Онова, което се канеше да направи, му се струваше пълна лудост, не виждаше възможност да оцелее в бушуващата пещ; ситуацията се беше влошила до неузнаваемост. И все пак нещо го караше да се хвърли отново в огненото море и да се опита да направи невъзможното.

В този момент се сети за собствената си майка и се поколеба. Ако загинеше, което му се струваше твърде вероятно, кой щеше да се грижи за нея? Наистина ли имаше право да рискува живота си, когато някой изцяло зависеше от него? При дадените обстоятелства не беше ли направил повече от онова, което се очакваше от него? Да се хвърли в огнената завеса в този момент, беше чисто самоубийство и той се отказа от намерението си. Но отчаянието го измъчваше почти толкова, колкото и чувството за отговорност. Той беше човекът, който неволно бе вкарал гръцкия си колега в сградата и го бе насърчил да отиде още по-навътре, за да спаси жената. Чувстваше се длъжен да влезе и да го изведе навън.

В този момент съзря силует, който пресече огъня и се заклатушка към улицата. Фигурата се строполи на тротоара и се раздели на две — мъж и жена. Бяха професор Маркопуло и майката на момиченцето. Дрехите им горяха и Томаш забърза към тях. Започна да налага пламъците с якето, което преди това му бе послужило като щит, и успя да ги изгаси. Няколко гърци се присъединиха и се заеха да оказват първа помощ на жертвата. Един от тях, който очевидно имаше познания по медицина, се наведе над жената и й направи изкуствено дишане, за да я свести.

Томаш я остави, тъй като явно бе в добри ръце, и отиде да помогне на професор Маркопуло. Археологът лежеше на земята по гръб и дишаше трудно — маската все още бе на лицето му. Историкът, който също още бе с маска, му помогна да се изправи и го отведе до средата на улицата, по-далеч от горящата сграда.

В този момент Томаш чу две експлозии, даде си сметка, че около него отново тичат хора, и усети, че са обвити от облак дим. Опита се да махне маската, но струя дим обгърна лицето му, изгори дробовете и залютя на очите му.

— Сълзотворен газ — избоботи професор Маркопуло. Гласът му бе заглушен от противогаза. — Сложете си маската!

Португалецът го послуша и намести маската на лицето си. Ефектът от сълзотворния газ изчезна и тогава той разбра защо мъжете с коктейлите „Молотов“ бяха дошли на протеста с маски — за да се предпазят от сълзотворния газ, който полицията неминуемо щеше да разпръсне върху тях, когато преминат към насилствени действия.

Някакъв човек се затича към тях, други двама също изникнаха отнякъде. Томаш се взря в тях и за момент се обърка от онова, което видя. Носеха правоъгълни щитове и каски с визьори, които криеха лицата им. Жандармерията току-що бе пристигнала, за да разчисти улицата от демонстранти. Историкът ги посрещна с облекчение. Той и колегата му най-сетне бяха в безопасност, помисли си той, но последвалите събития го опровергаха.

При вида на двама цивилни с противогазови маски полицаите от силите за опазване на обществения ред вдигнаха палките, наместиха щитовете си и, за ужас на Томаш, ги нападнаха.