Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

Момчето щеше да се пръсне от гордост.

— Изпълнявам дълга си — каза то скромно.

Духовникът махна към домакина.

— Баща ти смята, че би желал по-добре да опознаеш словото на Аллах. Така ли е?

Ахмед се поколеба и отново скришом стрелна с очи баща си, сякаш се опитваше да проникне в смисъла на въпроса.

— Нали си виждал вече шейх Саад в джамията? — намеси се господин Бараках. — Той е молла . Човек, който ни ръководи и познава издълбоко Свещената книга. Поканих го да те научи на Корана и молитвите и да ти помогне да задълбочиш знанията си по исляма. Той ни оказа височайшето си благоволение да приеме тази отговорност. От сега нататък шейхът е твоят учител. Разбра ли?

— Да, татко.

— Ще бъдеш добър ученик и ще станеш праведен мюсюлманин — отсече господин Бараках. — Ще живееш според учението на Пророка и законите на Аллах.

— Да, татко.

Домакинът се приведе над масата, взе димящия чайник и наля чай на госта, чиито очи бяха изпълнени с ласкаво добродушие.

— Утре е първият ден от месец Мухарам и ще празнуваме Хиджра — каза моллата. Направи пауза, за да отпие от чая. — Знаеш ли какво честваме?

— Бягството на Пророка в Медина, шейх Саад.

Духовникът остави чашата и се усмихна.

— Прекрасен ден да започнем с уроците.

Шейх саад положи книгата с подчертано ритуални жестове и започна да рецитира — очите му бяха благоговейно притворени, гласът му се лееше благозвучно и ритмично, ръцете му се разтваряха, сякаш искаше да прегърне небесата.

— Бисмиллах, Ирахман Ирахим! 11 11 В името на Аллах, най-благодетелния и милостивия! — Б.пр. — започна да реди той. — В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 12 12 Тук и навсякъде в книгата е цитиран българският превод на Свещения Коран, дело на проф. д-р Цветан Теофанов. — Б.р.

Направи пауза, давайки възможност на ученика си да каже следващите думи.

— Ал хамду Лилахи Раби Алямин арахмани Рахим Малики Яуми Дин! — продължи Ахмед. — Хвала на Аллах, Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!

— Ияка набуду уаяка настаин! — подхвана наново духовникът. — Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем!

— Ихдина сиратал Мустаким Сиратал Лязина анеамта алейхем Гайрил Магдуби алейхем уаляд далин! — изрече момчето. — Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв, пито на заблудените!

— Амин! — изрекоха двамата едновременно в речитатив.

Шейх Саад отвори очи, погали нежно корицата и най-сетне отправи поглед към младия си ученик.

— Това гласи Ал Фатиха 13 13 Първата глава от Корана, с която се започва всяка молитва. — Б.пр. , първата сура 14 14 Редица, ред — название на 114-те глави на Корана. — Б.р. от Корана — каза той, пояснявайки кратката уводна част от молитвата. Взе внимателно книгата и я вдигна пред лицето на Ахмед, сякаш държеше императорска корона. — Какво знаеш за Корана?

Момчето отвори широко очи.

— Аз ли, шейх Саад? Това е Книгата на книгите, гласът на Аллах, който ни говори открито.

— А знаеш ли кой я е написал?

Ахмед изгледа книгата, после учителя си и пак книгата. Явно въпросът го беше изненадал, при толкова ясен отговор.

— Ами… Аллах, Той самият.

Духовникът се усмихна и отново поглади томчето, което държеше в ръцете си.

— Това е прекрасно копие на вечната книга, Умм ал Китаб . В Корана са записани думите, с които Аллах се обръща лично към вярващите, откровението, което той дава на човечеството. Словото божие, мощно и разтърсващо, струи от тези свети страници, леейки се в тези ненадминати по прелест слова. Но не забравян, че Създателят е предал посланието си чрез своя пратеник, Пророка. На последната си проповед преди смъртта си Мохамед е казал: „Оставям след себе си две неща — Корана и примера си, сунна , и ако ги следвате, никога не ще се загубите. Благословен да е Господ!“.

— Аллах ан Нур 15 15 Бог е светлина (араб.). — Б.р. — отвърна ученикът.

— Първото откровение било низпослано през месец Рамадан, когато Мохамед се оттеглил както обикновено в пещерата Хира, за да се отдаде на размисъл и съзерцание. Но този път му се явил внезапно ангел Джибрил 16 16 Архангел Гавраил. — Б.р. и му казал: „Чети!“. Мохамед бил неук и признал на ангела, че не умее да чете. Но ангелът настоял три пъти и като по чудо сърцето на Мохамед се отворило за думите на Аллах.

Шейхът отново отвори Корана, прелисти последните страници и намери глава 96.