Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Какво правиш, Томаш? Каква е тази история?

— Честно казано, не знам. Човекът ни следи, но май не иска да дава обяснения.

— Следи ли ни? Но защо?

— Нямам представа — отвърна синът, повдигайки рамене. — Луд човек. — Примирено махна към белоснежната фасада. — Ще разгледаме ли църквата?

Двамата поеха към църквата на Сете Сидадеш. Томаш няколко пъти се обърна назад, за да разбере дали мъжът продължава да ги следи. Черната кола си стоеше на същото място, но когато майка и син прекрачиха прага на храма, автомобилът потегли отново.

Приближи се и паркира почти до самата църква.

Посещението продължи петнадесетина минути. В момента, в който се отправиха към изхода, те съзряха неясен силует на мъж, облегнат на вратата, с очертан тъмен профил на фона на дневната светлина. Когато наближиха, Томаш си даде сметка, че е русият мъж от черната кола.

— С какво мога да ви помота? — попита Томаш.

— Професор Томас Норона? — попита мъжът с носов английски акцент.

Беше американец.

— Томаш Нороня — поправи го португалецът. — How can I help you ? 2 2 С какво мога да ви помогна? (англ.). — Б.пр.

Мъжът свали тъмните очила, извади едно картонче от джоба на сакото си и се усмихна насила.

— Аз съм лейтенант Джо Андерсън, от военновъздушната база в Лажеш — представи се той, докато показваше служебната си карта.

Томаш взе документа и внимателно го разгледа. Според служебната карта притежателят й беше лейтенант Джоузеф Х. Андерсън, с млечнобяло лице и офицерско кепе на цветната снимка, liaison officer 3 3 Офицер за свръзка (англ.). — Б.пр. от USAF 4 4 Военновъздушни сили на САЩ (англ.). — Б.пр. във военновъздушната база в Лажеш.

— Защо ме следите?

— Моля да ме извините за поведението, сър . Получих нареждане да открия местонахождението ви, без да влизам в контакт с вас.

— Имате заповед да ме следите? От кого?

— От военното разузнаване.

— Шегувате се…

— Уверявам ви, че не се шегувам с нищо, свързано със службата ми, сър — заяви лейтенант Андерсън убедено. — Преди минути получих нови инструкции. Трябва да ви отведа възможно най-бързо до Фурнаш 5 5 Живописно селище на остров Сао Мигел, Азорските острови. — Б.пр. .

— Моля?

— Имате уговорен обяд и вече ви очакват там.

— Моля?

Лейтенантът погледна часовника си.

— Разполагаме с един час, за да стигнем до там. Ще отидем първо до Понта Делгада и оттам с хеликоптер на USAF до Фурнаш.

— Извинете, но това минава всяка граница! — възкликна Томаш, изпълнен с недоумение. — Дошъл съм тук на почивка с майка ми и нямам намерение да се срещам с когото и да било!

— Става въпрос за много важна особа от Вашингтон, сър .

— Ако ще да е самият президент! Майка ми живее в старчески дом, взел съм отпуск, за да съм с нея, и ще остана с нея.

— Имам информация, че случаят, който е довел тук въпросната персона, е от първостепенна важност. Би било наистина добре, ако отделите няколко часа, за да отидете до Фурнаш.

— Не.

— Поне чуйте какво имаме да ви казваме. Ще видите, че няма да съжалявате…

По лицето на Томаш се изписа озадаченост.

— За какво, по дяволите, става въпрос?

— Поверително е.

— Наистина ли очаквате, че ще си прекъсна почивката, за да се срещна с бог знае кого и бог знае за какво?

— Знам само, че става въпрос за нещо с първостепенна важност.

Томаш се втренчи в американския лейтенант, размисляйки над поканата. Някакъв big shot 6 6 Важна личност, човек с много власт; голяма клечка (англ.). — Б.пр. от Вашингтон беше дошъл, за да говори с него по много важен въпрос?

В интерес на истината, не виждаше как би могъл да им бъде полезен, но бе факт, че успяха да събудят любопитството му.

— Върви, сине — намеси се дона Граса. — Не мисли за мен.

Историкът прехапа устни разколебан.

— Казвате, че ще отнеме само няколко часа?

— Да, сър .

— А майка ми?

— Предвид поверителния характер на срещата, опасявам се, че няма да може да присъства, сър . Ще се наложи да я оставим в Понта Делгада.

Томаш погледна към дона Граса.

— Какво мислиш, мамо?

— Ох, сине, искам само да се прибера в хотела. Чувствам се изморена и бих си подремнала малко, ако нямаш нищо против.

Томаш потърка брадичка и изгледа лейтенант Андерсън.

— Коя е тази особа, която иска да говори с мен?

Лейтенантът не можа да сдържи изплъзналата му се победоносна усмивка, убеден, че битката е спечелена. Бръкна в джоба на панталоните си и извади мобилен телефон.