Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Разговарях с него, но не знам името му. За нас е Eagle One 7 7 Орел Едно (англ.). — Б.пр. . — Показа мобилния си телефон. — Но ми бе разрешено да му се обадя, за да говорите вие с него, ако се наложи. Смятате ли за необходимо?

— Разбира се.

Американецът набра някакъв номер и установи връзка.

— Добро утро, сър. Лейтенант Андерсън се обажда. В момента съм с професор Норона, който иска да говори с вас… yes, sir… right away, sir .

Андерсън подаде телефона на събеседника си. Томаш го пое внимателно, като че в телефонния апарат бе скрит капан.

— Ало?

От другата страна на линията долетя смях.

— Fucking 8 8 Тук — проклет (англ.). — Б.пр. гений! Как върви работата?

Басовият дрезгав глас, както и стилът на изразяване, недвусмислено издаваха почерка на шефа на Дирекция „Наука и технологии“ на ЦРУ, с когото се беше запознал преди години.

Беше Франк Белами.

— Здравейте, мистър Белами — поздрави Томаш с ледена нотка, щом разпозна гласа. — Как сте?

— Ама че тон — отбеляза мъжът от другата страна на линията през нов залп от смях. — Не ми казвайте, че не се радвате да ме чуете…

— В отпуск съм, мистър Белами — въздъхна историкът. — Какво иска ЦРУ от мен?

— Трябва да говорим.

— Вече ви казах, че съм в отпуск.

— Да върви по дяволите този ваш отпуск! Отнася се за нещо изключително важно.

Томаш обърна очи нагоре и се зареди с търпение.

— Хайде, казвайте.

Франк Белами направи пауза, сякаш преценяваше какво може да каже по телефона, и сниши глас при отговора.

— Националната сигурност.

— Чия? Вашата ли?

— На Съединените щати и Европа. В това число и на Португалия.

Португалецът се изсмя.

— Шегувате се — каза той. — Португалия няма проблеми с националната сигурност.

— Вие го казвате. Но аз имам друга информация.

— Каква информация?

— Случват се неща, които могат да претърпят твърде сериозен обрат.

Томаш присви очи заинтригуван.

— Моля?

Американецът изхъмка и постави пръст на бутона за изключване, убеден, че Томаш няма да му избяга.

— Ще се видим на обяд.

Гръмотевичният глас раздра въздуха повелително.

— Ахмед, ела тук!

Момчето скочи стреснато и не се поколеба нито секунда. Излезе тичешком от стаята и намери баща си, седнал на дивана в хола, а до него старец с бяла заострена брада и тюрбан на главата. Ахмед го беше виждал отдалече в джамията — водеше често молитвите.

— Да, татко?

Без да обръща внимание на въпроса на сина си, господин Бараках се обърна към госта си.

— Това е моето момче.

Старецът внимателно огледа Ахмед, изучавайки го с добродушно изражение.

— Кога искате да започна?

— Утре, ако с възможно — каза господин Бараках. — Добре е да използваме началото на новата година. — Обърна се назад и раздвижи пръсти, покрити с пръстени, викайки сина си. — Ела тук, Ахмед. Поздрави ли вече шейх Саад?

Ахмед направи две крачки напред и сведе глава, почти засрамен.

— Ас салаам алейкум 9 9 Мир вам , ислямски поздрав. — Б.пр. — прошепна едва.

— Уа алейкум салема 10 10 Мир и вам. — Б.пр. — отговори духовникът, наклонил глава. — Значи ти си този прочут Ахмед?

— Да, шейх.

— На колко си години?

— Седем.

— Добър мюсюлманин ли си?

Ахмед поклати глава с убеденост.

— Да.

— Постиш ли през месец Рамадан?

Момчето се смути и объркано погледна баща си, явно се колебаеше какво да отговори.

— Аз… семейството ми… — промълви Ахмед, — баща ми… баща ми не дава.

Шейх Саад се разсмя и домакинът се присъедини към него.

— И добре прави! — възкликна посетителят, усмихвайки се на засраменото момче. — Пророкът с безмерната си мъдрост е освободил децата от поста. — Оправи тюрбана, който се беше килнал от смеха. — А сега ми кажи по колко пъти на ден се молиш?

Момчето разтвори длан и показа опънати петте си пръста.

— Пет.

Молла Саад повдигна вежди скептично, сякаш не вярваше.

— Сигурен ли си? — попита. — Наистина ли ставаш рано сутрин за първата молитва?

— Да — отговори Ахмед твърдо.

— Не вярвам!

— Кълна се.

Духовникът погледна към домакина, търсейки потвърждение на казаното.

— Истина е — увери го господин Бараках. — Слънцето още не е изгряло, а той вече се моли. Много е набожен.

— И всеки ден ли се молиш така?

Бащата хвърли поглед към сина си.

— Е… не всеки ден. Понякога се успива, горкият.

— Както и да е. Струва ми се, че заслужава похвала — прецени шейх Саад впечатлен. — Браво, Ахмед! Наистина си добър мюсюлманин!