Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Това е Сурата на откровението — каза той, разтваряйки книгата пред своя ученик. — Прочети сега аятите 17 17 Знамение — най-малката структурна единица на Корана. — Б.р. на откровението, низпослано на Пророка в пещерата Хира.

Ахмед взе томчето и зачете сура 96, произнасяйки първите думи, открити на Мохамед.

— „Чети в името на твоя Господ, Който сътвори, сътвори човека от съсирек. Чети! Защото Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел“.

След като бяха изчетени основните аяти, учителят протегна ръце и взе книгата.

— Господ учи с калема онова, което човек не знае. С други думи, Аллах говори на вярващите чрез Корана. — Отново прокара ръка по пищно изработената корица на книгата. — Когато Мохамед се завърнал вкъщи, в Мека, бил объркан, но накрая разбрал, че Аллах го е избрал за Свой пратеник. Последвали нови откровения, които съставляват сърцевината на исляма. Пророкът ги пояснил на жена си, Хадиджа, която веднага ги приела и станала първата мюсюлманка. После ги разяснил на братовчед си Али, който също ги приел и станал първият мюсюлманин. След това Пророкът се заел да проповядва исляма публично, но не го слушали. Тринадесет години проповядвал, без никой да го подкрепи. Ставало дори по-лошо, понеже започнал да проповядва срещу идолите на Мека, които привличали поклонници и така допринасяли за развитието на търговията в града. Ето защо хората се разбунили срещу Мохамед. И тогава група поклонници го помолили да стане посредник в стара вражда между две големи племена на Медина, ауса и хазрадж . И тъй като посредничеството му било успешно, двете племена приели исляма и поканили Пророка да отиде да живее при тях. Преследван от собственото си племе в Мека, Мохамед решил да приеме поканата и заминал за Медина.

— На днешния ден е станало това! — възкликна ученикът, скачайки от възбуда. — Днес!

Шейхът се усмихна.

— Да, днес е Хиджра — каза той, докато поднасяше чашата с чай към устата си. — Днес се навършват хиляда триста петдесет и четири години, откакто Мохамед напуснал Мека, за да прекоси пустинята и да отиде в Медина. — Остави чашата на масата. — И защо е толкова важен празникът Хиджра?

Момчето се поколеба. Знаеше историята на Хиджра, разбира се, но му убягваше значимостта на събитието. Преселването на Мохамед в Медина беше важно, защото възрастните го смятаха за важно, и това му стигаше. Ето защо въпросът на учителя събуди у него известно смущение. Хиджра беше важна, и точка. Нима трябваше да има основание за това?

— Ами… — започна нерешително, с покорен глас. — Хиджра е важен празник, защото… защото е бил първият ден.

— Първият ден на какво?

Ахмед направо си глътна езика при този въпрос.

— На годината? — прошепна боязливо.

— Да, разбира се, Хиджра отбелязва началото на нашия календар, това всички го знаем. Но защо?

Момчето сведе глава, без да отговори. Това беше много труден въпрос — колкото и да се мъчеше, нищо не му хрумваше. Когато видя, че ученикът му се лута в задънена улица, Саад му се притече на помощ.

— Хиджра е значима, защото поставя началото на исляма — каза снизходително той. — В Медина, Мохамед създава първата мюсюлманска общност и построява първата джамия. Ето защо този ден е най-светият от всички, първи пред другите, денят, който отбелязва началото на летоброенето. Хвала на Аллах!

По примера на шейх Саад Ахмед стана още по-прилежен. Изреждаше целия салят 18 18 Задължителна ежедневна петкратна молитва. — Б.р. и се молеше пет пъти на ден. Преди пропускаше понякога утринната молитва, най-трудната, защото му се спеше, но вече не допускаше пропуски. Толкова стриктно изпълняваше всичко, че под очите му се появиха тъмни кръгове. Той беше горд с тях, сякаш сенките под очите бяха трофеи, безспорно доказателство за вярата му.

Но салят беше само един от петте стълбове на исляма. Учителят му се стараеше да го научи да съблюдава и останалите. Първият, шахада , беше най-лесният, понеже се свеждаше единствено до засвидетелстването на вярата в един бог и признаването на Мохамед за негов пророк. Правеше го още от дете, когато не разбираше какво казва. Но шейхът много държеше на закат , третия стълб, който изискваше да даваш милостиня за нуждаещите се.

— Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Не е истински вярващ онзи, който яде до насита, докато съседът му до него гладува“. — Саад обгърна с жест стаята, където преподаваше на Ахмед. — Всичко около теб може временно да принадлежи на семейството ти, но истинският му господар е Бог. Затова трябва постоянно да изпълняваме закат и да си поделяме благата на Всемилостивия Аллах.