Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Здравейте, мистър Белами — каза Томаш, отвръщайки на поздрава. — Какво ви води насам?

Човекът от ЦРУ остави чашата с уиски на масата и с жест го покани в ресторанта на хотела.

— Гастрономията, Томаш. Гастрономията.

— Какво й е специалното на тукашната гастрономия?

— Чул съм да казват, че е fucking delicious 22 22 Страшно вкусна (англ.). — Б.пр. .

Големият и просторен салон на ресторанта беше пълен с хора, сервитьорите се суетяха от маса на маса с широки подноси, отрупани с наденички, зеле, моркови, ориз, лук, ряпа и най-вече картофи. Всичко ухаеше приятно. Един от сервитьорите се приближи до масата на новопристигналите и се зае да разтоварва подноса си.

— Как се казва това ястие? — любопитно попита Белами, докато си оправяше салфетката на коленете.

— Варено а ла Фурнаш — поясни Томаш. — Всъщност това е типично португалско ястие, традиционно за един район в Северна Португалия, Траз-уш-Монтеш.

— Но трябва да признаете, че азорското е специално — прекъсна го американецът. — Всеки ден не се яде такова ястие, направено по местна рецепта…

— Виждали ли сте как се приготвя?

— Не.

— Приготвят го наблизо, до лагуната. Поради геотермалната активност земята там е много гореща. Издълбали са нещо като ниши, където се поставят тенджерите с яденето. Захлупват ги и ги оставят в земята за пет часа. Някъде по обяд ги изваждат и ги носят направо в ресторанта.

— Ходили ли сте там?

— Ходил съм, да. Намира се край лагуната.

Франк Белами хапна късче месо с ориз и премрежи очи от удоволствие.

— Хм… чудно е!

И португалецът опита.

— Най-доброто варено по португалски от всички — каза той. — Всъщност това варено по португалски е едно от чудесата на световната гастрономия. Понеже се задушава много бавно под земята, яденето добива този специфичен вкус на… трудно е да се обясни. Добър избор сте направили, поздравления.

— Горещо ми го препоръчаха още сутринта, когато пристигнах.

Сервитьорът се появи и сипа червено вино в чашите на сътрапезниците. Томаш усети как се отпуска — наистина беше прекрасно, че отново е във Фурнаш и се наслаждава на такова вкусно ястие. Но не беше лошо да се запознае и с деловата страна на обяда — с менюто, което сътрапезникът му беше подготвил.

— Освен кулинарията какво друго ви доведе тук? — попита той, разяждан от любопитство. — С какво съм привлякъл интереса на ЦРУ?

Белами взе салфетка, избърса устни, отпи глътка вино и впери поглед в събеседника си.

— На NEST — каза той.

— На какво?

— NEST — повтори. — Това е екип за ядрено сътрудничество, създаден в Съединените щати в средата на седемдесетте години.

— NEST , казвате? И какво означават тези инициали?

— Nuclear Emergency Search Team. Екип за ядрени изследвания и действия в извънредни ситуации.

— Ядрени? Това лаборатория по ядрена физика ли е?

— Не. Това е специален екип, който овладява аварии, свързани с ядрени оръжия.

Томаш спря да дъвче от изненада и втренчи поглед във Франк Белами.

— По дяволите! В какво сте се забъркали! — Преглътна казаното заедно с храната в устата си. — Да не би да сте напуснали ЦРУ?

— Не, не съм. Още съм там. Продължавам да оглавявам Дирекция „Наука и технологии“. Именно затова съм и към NEST . Екипът ни е съставен от експерти по въоръжаването от NNSA 23 23 National Nuclear Security Administration. — Б.р. — Националното управление за ядрена сигурност, и от DOE 24 24 Department of Energy. — Б.р. — Министерството на енергетиката, както и от национални лаборатории, с други думи, организации по развитието, поддържането и производството на американските ядрени оръжия.

— Аха, значи NEST контролира американските ядрени оръжия…

— Грешка. NEST е само ядро, създадено да установява, идентифицира и елиминира ядрен материал.

По лицето на португалеца се изписа любопитство.

— Какъв ядрен материал?

— Например атомни бомби. На практика всеки ядрен материал, който би могъл да бъде използван срещу Съединените щати от неприятелите, било те отделни страни, или терористически организации. Разполагаме с над седемстотин човека, подготвени да реагират на ядрена заплаха, макар да използваме много малки екипи. За около четири часа например можем да придвижим такъв екип за бързо реагиране на което и да било място, застрашено от ядрена авария.

— Прилича на американски филм.

— Опасявам се, че е прекалено реално.

Томаш си похапна варен картоф и с боязън зададе следващия въпрос.