Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— Така е, разбира се. Но винаги съм си мислил, че Пакистан е ваш съюзник. И ако нещата стоят така, защо нищо не предприемате?

Белами съкрушено поклати глава.

— Заради този fucking Афганистан — каза той направо. — След 11 септември сътрудничеството с Пакистан в борбата срещу талибаните и „Ал Кайда“ придоби първостепенно значение. Но всичко това, разбира се, е един голям театър. Пакистан заявява публично, че е против ислямските фундаменталисти, но в действителност им помага, въоръжава и защитава. Знаете ли какъв е проблемът? Проблемът е, че в Пакистан има различни полюси на властта, най-влиятелният, от които е този на ISI и военните. Бившият министър-председател на Пакистан, Беназир Бхуто заяви, че за първи път е видяла атомната бомба на собствената си страна, когато бившият директор на ЦРУ й показал модел на същата. Тоест военните са отказали да й покажат бомбата на страната, която тя самата управлява. Какво ще кажете за това? А когато беше отстранена от властта, госпожа Бхуто заяви, че е станала жертва на преврат, извършен от военните, за да й попречат да поеме контрола над ядрените оръжия. Точно с такива хора ни се налага да се занимаваме. С военни, които са създали държава в държавата в Пакистан, и с техните връзки с ислямските фундаменталисти, чрез които всичко става възможно. Само една малка и страшна крачка дели преминаването на пакистанското ядрено оръжие в ръцете на терористите, драги мой. Ясен ли съм?

— Напълно.

— Ето го отговора на вашия въпрос: всеки ден над нас виси заплахата от ядрена атака. В интерес на истината въпросът вече не е дали, а кога ще се случи. — Въздъхна и повтори отчетливо думата: — Кога.

Томаш се размърда неспокойно на стола. В опит да се отпусне той плъзна поглед към просторната градина отвъд ресторанта, като се фокусира върху хортензиите и китайските рози, изпъстрили парка. Всичко тук излъчваше мир и покой, в рязък контраст с напрегнатия разговор, в който събеседникът му го бе въвлякъл.

— И тъй, мистър Белами — каза той, — какво искате от мен?

Американецът се облегна на стола и го изгледа предизвикателно. В леденосините му очи проблясваше възбуда.

— Да се присъедините към нас.

— Кои нас?

— Към NEST .

Томаш вдигна вежди, изумен от предложението.

— Аз? И защо?

— Чуйте ме, NEST разполага със специални екипи в Европа, в района на Персийския залив и въздушната база „Диего Гарсия“ в Индийския океан. Имаме нужда от вас в европейския ни екип.

— Но защо точно аз? Не съм военен, нито инженер, нито ядрен физик. Просто не виждам с какво бих могъл да съм полезен в такъв екип.

— Не се правете на скромен. Имате други качества.

— Какви?

— Вие сте първокласен криптоаналитик.

— Е, и? Сигурно си имате такива специалисти, и то много по-кадърни от мен.

— Не. Вие сте единствен.

— Не виждам с какво…

Франк Белами завъртя разсеяно десертната лъжичка между пръстите си.

— Бихте ли ми казали къде прекарахте последната година?

Въпросът озадачи Томаш.

— Ами… в Кайро. Защо?

— Какво правихте там?

— Бях на специализация в университета „Ал Азхар“. Изучавах ислям и арабски език.

— Защо?

— Защото специалността ми е свързана с изучаването на древните езици в Близкия изток. Както вече знаете, говоря и пиша на арамейски, езика на Иисус, а също така и на староеврейски, езика на Мойсей. Арабският, като език на Мохамед, би могъл да ми помогне при изследването на историята на големите религии — тема, която е изключително интересна за мен от академична гледна точка. Освен това първият трактат по криптоанализ е написан на арабски език.

— И научихте ли нещо полезно в Кайро?

— Да, разбира се. Дори го преподавам на моите студенти мюсюлмани в Лисабон. Защо питате?

Американецът се приведе напред, опря лакти на масата и се взря в Томаш.

— И питате защо? Вие сте отличен криптоаналитик, четете и говорите арабски, познавате добре исляма и след всичко, което чухте за заплахата, която ни грози, все още ме питате защо.

Португалецът пое дъх бавно и дълбоко.

— Е, сега разбирам…

— Още по-добре!

— Но не разчитайте на мен. Не искам да участвам в организацията, която вие представлявате.

— Значи предпочитате да постъпите като щрауса? Заравяте глава в пясъка и се преструвате, че нищо не се случва, така ли? Но трябва да ви кажа, че се случват страшни неща, неща, за които хората не подозират. И вие бихте могли да ни помогнете да се изправим срещу тях.