Жозе Родригеш душ Сантуш - Божият гняв

— А… имало ли е такива заплахи?

— Няколко.

— Сериозно?

— Например само месец след 11 септември в ЦРУ беше получена информация от наш агент с кодово име Dragonfire 25 25 Огнен змей (англ.). — Б.пр. , че терористи притежават десет килотона ядрено оръжие и че въпросното оръжие се намира в Ню Йорк. Както се досещате, в управлението настъпи паника. Вицепрезидентът Дик Чейни веднага бе изтеглен от Вашингтон и президентът Буш изпрати NEST в Ню Йорк с мисията да издири бомбата.

— И какво стана? Намериха ли я?

Белами всмукна въздух с крайчеца на устата си, като че се опитваше да дръпне заседнало парченце храна между зъбите.

— Беше фалшива тревога.

— Добре. Но аз питам дали някои от тези заплахи се оказват действителни.

— Да, всекидневно.

Този път беше ред на Томаш да цъкне с език, с явна възбуда по лицето.

— Моля ви… Питам сериозно.

— Говоря сериозно — настоя Белами. — Всеки ден се сблъскваме със заплахи за ядрена атака.

— Не може да бъде.

— Не вярвате ли? Вижте, Пакистан е произвел ядрени оръжия благодарение на технологията, която шефът на проекта Абдул Кадир Хан е откраднал от Запада. И после този господин се е заел да продава технологията за производство на ядрени оръжия на други страни, като Иран, Либия и Северна Корея например.

— Все същото си знаете — пошегува се Томаш. — И за Ирак така говорехте, но видяхте какво стана.

— Ирак беше грешка на Буш-син и оръжията за масово поразяване бяха само претекст да се започне война за петрола и да се разшири американското господство в Близкия изток. Но се опасявам, че в случая с изнасянето на технологията става въпрос за нещо много сериозно.

— Имате ли доказателства?

— Разбира се.

— Не говоря за доказателства като онези, които вашият държавен секретар представи в ООН срещу Ирак…

— Бъдете сигурен, че имаме доказателства. През 2003 година получихме сведения, изобличаващи немския кораб BBC China , пътуващ за Либия. Корабът беше засечен в Средиземно море и когато направихме проверка, открихме, че пренася хиляди компоненти за центрофуга. Впоследствие Либия призна, че изпращачът е господин Хан, и разкри, че той е обещал да снабди страната с ядрено оръжие срещу няколко мизерни милиона долара. И това го твърди Либия, не аз. Същият господин Хан е пътувал най-малко три пъти до Северна Корея. Какво смятате, че е правил там? Може би е отишъл да се увери в прелестите на корейките? Въпросният господин е пътувал до Иран, имаме основания да подозираме, че върти бизнес с четвърта страна, но не сме сигурни коя точно. Може би Сирия или Саудитска Арабия. Искате ли още информация?

— Ако разполагате с такава…

— Ето, веднага — с готовност се отзова Белами, набрал скорост. — По същото време, когато бе засечен BBC China , лабораториите на господин Хан разпространиха на международно изложение на отбранителна техника брошура с оферта на ядрени технологии и предоставиха информация на желаещите да се сдобият с тях. Притиснахме Пакистан заради незаконни действия на ръководителя на ядрената програма. Господин Хан беше арестуван и през 2004-та се появи по пакистанската телевизия и си призна всичко.

— Призна ли?

— В пряко предаване по телевизията. Каза, че действал сам.

— Аха, сам значи…

Белами обърна очи с досада, очевидно изгубил търпение поради наивността на Томаш.

— Вижте, възможността господин Хан да е действал без знанието на пакистанските военни е равна на нула. — Отпи глътка червено вино. — Нашият човек изпраща центрофуги за Либия, разпространява разни брошури, предлага ядрено оборудване на оръжейно изложение и пътува ту до Иран, ту до Северна Корея, но видите ли, пакистанските военни, нищо не знаят. Нима някой би повярвал на това? Ясно е, че господин Хан е само видимата страна на проблема. Ясно е също, че военните в Пакистан са затънали до гуша в тази тиня. И как да не са? Точно те са в основата на разпространението на ядреното оръжие из целия свят. Шеф на ISI — тайните служби на Пакистан, беше генерал Хамид Гул. И знаете ли какво каза той? Заяви публично, че дълг на Пакистан е да развива ядрената ислямска инфраструктура и със същия патос обяви, че Съединените щати не са в състояние да спрат самоубийствените мюсюлмански атентати. Тоест публично свърза ядрения въпрос с атентаторите самоубийци. А щом заявява това публично, какво ли не би направил тайно? Достатъчно е да се видят тесните връзки, които ISI поддържа с ислямски терористични групи като „Лашкар-и-Тайба“ например, която извърши големите атентати в Мумбай и която е свързана с „Ал Кайда“. Не смятате ли, че обвързването на една ислямска държава с терористи е като буре с барут, което всеки момент може да избухне?