Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— И какво ще правим сега?

— Сега имаме на разположение двама следователи на пълен работен ден. Това със сигурност ще ни позволи да стигнем донякъде.

— Така ли? Опитни хора от вашия отдел?

Домакинът се усмихна широко, взе чашата си с уиски, облегна се назад и се отпусна.

— Това не знам. — Той се разсмя, махвайки с ръка към събеседниците си. — Новите следователи са точно срещу мен.

Томаш и Валентина се спогледаха.

— За нас ли говорите?

Главен инспектор Гросман гаврътна златистата течност наведнъж и постави със замах чашата върху масичката. Кръстоса крака и се настани удобно; ехидно пламъче танцуваше в очите му.

— Нима си мислехте, че идвате в Йерусалим на почивка?

Внушителната фасада на хотел „Кинг Давид“, изградена от розов камък, заслужаваше възхищение, но Томаш и Валентина, обсебени от необходимостта да открият доказателства, че са на прав път, дори не се спряха да се полюбуват на историческата сграда. Едва когато минаха през въртящата се врата на входа и пресякоха лоби бара, наистина усетиха блясъка на това място.

— Какъв хотел! — възкликна Томаш, любувайки се на фоайето. Подът на коридора, който свързваше двете зали, бе разделен от дълга бяла линия с имена и автографи на известни гости. Той се наведе над линията и прочете едно от имената. — Чърчил е отсядал тук!

— Той и още куп знаменитости — добави италианката, която също разглеждаше автографите, оставени по пода. Виждаха се имената на Елизабет Тейлър, Марк Шагал, Хенри Кисинджър, Симон дьо Бовоар, Далай Лама, Кърк Дъглас, Йоко Оно и още безброй имена на други популярни личности. — Ma che bello! 70 70 Колко красиво! (ит.). — Б.пр.

Фоайето на хотела разкриваше вавилонско великолепие: големи, богато украсени колони и забележителни сини арки, чиито орнаменти бяха вдъхновени от различни стилове и образци на финикийското, египетското, гръцкото и асирийското изкуство. Преддверието наистина бе разкошно.

Един униформен служител се приближи до двамата новодошли.

— С какво мога да ви бъда полезен?

Валентина веднага показа значката си от Криминалната полиция и документ, който беше получила от израелските власти.

— Аз съм от италианската полиция и се нуждая от информация за една ваша гостенка — обясни тя. — Бих искала да говоря с управителя на хотела, моля.

Служителят помоли да го извинят и изчезна толкова внезапно, колкото се беше появил. Върна се две минути по-късно, придружен от нисък мъж с вратовръзка. Мъжът протегна ръка на гостите и демонстрира професионалната си усмивка.

— Името ми е Аарон Рабин и съм управител на хотел „Кинг Давид“. Мога ли да ви помогна?

Валентина отново се представи. Управителят разгледа полицейската карта и израелския документ, след което потвърди готовността си да им помогне. Италианката извади от чантичката си цветна снимка на усмихната жена.

— Тази жена се казва Патрисия Ескалона, испанка. Преди няколко дни тя беше убита — каза Валентина. — Имаме информация, че преди три месеца е отседнала в този хотел, и бихме искали да знаем дали някой от вашите служители си спомня за нея.

Управителят взе снимката и няколко секунди се вглежда в нея. Личеше, че лицето му беше непознато. Извини се и отиде до рецепцията да разговаря със служителите си. Рецепционистите видяха снимката и повикаха concierge 71 71 Портиер (фр.). — Б.пр. , който също я разгледа.

След известно време зад рецепцията се беше събрала малка групичка. Бяха повикани още хора, сред които и двама bellboys 72 72 Пиколо (англ.). — Б.пр. , докато накрая, ако се съди по няколкото кимащи глави, изглежда, постигнаха единодушие.

Управителят се върна при двамата чужденци, придружаван от плешив мъж, който държеше снимката на професор Ескалона.

— Представям ви Даниел Зоншайн от туристическа агенция „Джерузалем Турс“ — обяви управителят, посочвайки придружителя си. — Мисля, че той може да ви помогне.

Валентина и Томаш го поздравиха. След официалните любезности Зоншайн посочи към един магазин в търговската част на приземния етаж на хотела.

— Моята агенция има филиал тук в „Кинг Давид“. — Той показа снимката. — Тази госпожа всъщност беше наша клиентка. Спомням си я, защото имаше лош английски и се нуждаеше от екскурзовод с испански, който да я разведе из местата, които искаше да посети, и да й бъде преводач, когато се наложи.

Лицето на италианката светна.

— О! И къде е този екскурзовод?