Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Оплаквал убитите?

— Точно така. Този факт привлече вниманието на професор Нороня, когото помолих за съдействие по случая. — Валентина погледна Томаш, сякаш го подканяше да продължи разказа.

— Всъщност двамата свидетели ме подсетиха за нещо, на което попаднах, когато изучавах периода между смъртта на Исус, около 30 година, и унищожаването на Йерусалимския храм от римляните през 70 година. Както сам отбелязахте — посочи той Гросман, който отново си записваше, — убийствата чрез прерязване на гърлото обикновено са резултат от ритуални практики. Инспектор Феро вече ми беше разказала за това през нощта на първото убийство във Ватикана. Всъщност думите й бяха: „жертвата е заклана като агне“. Но тогава не обърнах голямо внимание на това; стори ми се, че няма отношение към случая. Когато разбрах, че престъпникът крещи от мъка след всяка екзекуция, ми просветна.

— Йехи ор! — прошепна полицаят едва ли не механично, произнасяйки на иврит известната библейска фраза: — Да бъде светлина!

— Точно това ми се случи. Йехи ор! Сякаш бях ударен от светкавица. В същия миг се сетих за практиките на секта от юдейски убийци, съществувала тук, в Израел, десетилетия след разпъването на Исус, която…

— Нали не говорите за зелотите? — прекъсна го Гросман с недоверчиво изражение.

Томаш направи пауза и ококори очи като дете, хванато с ръка в буркана с бонбони.

— Всъщност точно за тях говоря — призна накрая той. — Сетих се за зелотите, които в началото са имали екстремистка групировка, известна като сикарии.

Едрият израелец направи отегчен жест.

— Та това е било преди две хиляди години! Зелотите… или сикариите, ако предпочитате, вече не съществуват! Вие преследвате призраци, по дяволите!

— Знам, че сикариите днес не съществуват — призна историкът. — Само че практиките на ритуалните убийства са същите! Сикариите публично колели римляните със своите sicae , свещените кинжали, които криели под наметалата си, и веднага след екзекуцията започвали отчаяно да крещят към небесата като покрусени, преструвайки се по този начин, че нямат нищо общо със случилото се, а след това изчезвали в тълпата и никога не били залавяни.

— Това са стари истории!

— Може би. Но практиката е същата. Освен това две от жертвите са историци, които проучвали ръкописи на Новия завет. В него се разказва за събития, случили се в същите земи и в същия исторически период. Сега прибавете прорязването на гърлата и ритуалните викове, типични за сикариите, към факта, че преди три месеца трите жертви са били в Израел по едно и също време. Прекалено много съвпадения, не мислите ли?

Арни Гросман не отговори веднага, явно обмисляйки основанията на тази хипотеза.

— Имате право — отстъпи накрая той. — Действително има прекалено много съвпадения.

— Така решихме и ние — каза историкът, махайки неопределено с ръка към бара на American Colony . — И така, ето ни тук.

Валентина, която бе оставила Томаш да изясни мотивите, които ги бяха довели тук, се размърда и се взря в израелския си колега.

— Вече ви обяснихме всичко — напомни му тя. — Надявам се, че сега можем да разчитаме на вашето съдействие…

— Разбира се — увери я Гросман, докато разгръщаше страниците на бележника си назад. — Тук имам информацията, която поискахте в официалното запитване. Не знам дали ще ви помогне, но се надявам да е така.

Дойде ред на Валентина да хване химикалката и да се приготви да запише данните, които щеше да чуе.

— Слушам ви.

— Вашите три жертви са отседнали в различни хотели — отбеляза той. — Професор Ескалона се е настанила в „Кинг Давид“, може би най-известния хотел в Йерусалим.

— Типично за нея — отбеляза Томаш с усмивка. — Патрисия винаги е ценяла лукса.

— Професор Шварц останал в хотел „Маунт Сион“, на самия хълм Сион — добави невъзмутимо израелският полицай, — а професор Вартоломеев отишъл в „Риц“. — Той отгърна следващата страница и прочете записаното. — Тримата са дошли тук по различни причини. И доколкото успяхме да разберем, са имали различен маршрут. — Затвори бележника си и по лицето му се разля заключителна усмивка. — И това е всичко.

— Само това ли?

— Опасявам се, че да.

— Но… но… — заекна Валентина, — нима няма вероятност в някакъв момент да са се срещнали?

Арни Гросман дълбоко въздъхна.

— Вижте, никой не може да ви гарантира нищо — каза той. — Йерусалим е голям град, но не чак толкова. Дали не са се видели при Портата за Дамаск например? Кой знае? Ако това беше приоритетно разследване, аз щях да вложа много ресурси и бъдете сигурна, че ако те са се срещали, щяхме да разберем. Но, както може би предполагате, този проблем е незначителен и нашия списък с приоритети. Имаме далеч по-сериозни случаи. Така че успях да отделя за този случай само един от хората си за една сутрин.