Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Томаш хвърли поглед към Валентина, която току-що бе разбрала реакцията на португалеца.

— Помните ли показанията на свидетеля от Дъблин?

— Прав сте! — възкликна тя. — Пияницата разказа същото нещо. В Дъблин убиецът също извикал, сякаш оплаквал смъртта на професор Шварц. — Тя се поколеба. — Какво ли означава това?

Историкът се замисли. Погледът му беше сведен надолу, залепен за дървеното стъпало, но през ума му прелитаха страници и страници от хиляди исторически книги, които беше прочел през годините.

— Сикариите 65 65 Хора, въоръжени със сика (къс меч или кинжал); сикарии били наричани най-ревностните поддръжници на юдейска екстремистка групировка, които се опитвали да прогонят римляните и техните симпатизанти от Юдея. — Б.р. ! — възкликна внезапно той. — Това са сикариите!

Италианката го изгледа с недоумение.

— Си… кои? Какво говорите, по дяволите?

Томаш кимна с глава към документите, съдържащи списък с посетените места от първите две жертви, които тя държеше в ръцете си.

— Знам какво свързва нашите три жертви.

— Така ли? Какво?

Португалецът погледна към входната врата, сякаш нямаше никакво време за губене.

— Йерусалим.

Слънцето напичаше горната част на стената, но сянката, която прорязваше огромните каменни блокове, предпазваше вярващите от непоносимата жега. След като намести талита 66 66 Елемент от молитвеното еврейско одеяние — две кожени кутийки, съдържащи написани на пергамент пасажи от Тората, едната, от които се закрепва на лявата ръка, а другата на челото. — Б.р. върху главата и раменете си, увери се, че тфилинът 67 67 Молитвено наметало в юдаизма. Нарича се още талес. — Б.пр. е добре пристегнат на челото и цицит 68 68 Ресни, вплетени и вързани по специален начин, които се носят от вярващите евреи. Закачат се от четирите страни на талита. — Б.пр. са правилно вързали в краищата, както се изискваше в Тора, Сикариус постави ръка върху навития пергамент.

Пристъпи напред, опря челото си о студения камък, разгъна пергамента и започна да шепти свещените думи от псалма.

— Към Тебе, Господи, въздигам душата си! — припяваше текста, отпечатай на пергамента. — Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми, да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе…

Звън на мобилен телефон, който се разнесе неочаквано от джоба му, привлече към Сикариус смутените погледи на вярващите, които се молеха наоколо. Засрамен, той бързо пъхна ръка в джоба си, намери пипнешком бутона с червената слушалка и го натисна, изключвайки апарата. Отново се възцари спокойствие.

— … да се не посрамят и всички, които се надяват на Тебе… — изрече той, продължавайки да чете свещените думи. — … Да се посрамят ония, които вършат беззаконие без причина.

Сикариус тихо мълвеше псалмите пред великата каменна стена в продължение на половин час. Гърбът му се поклащаше ритмично, пръстите му развиваха пергамента. След това отново бръкна в джоба си, намери бележките със стиховете от Песен на песните, които беше приготвил, и ги напъха в малките пролуки между гигантските каменни блокове.

След като приключи, се оттегли почтително и отиде да приготви нещата си, за да напусне мястото. Когато пресече огромния площад, включи телефона си, намери обаждането, което го беше прекъснало, и набра номера.

— Простете, че не отговорих, Учителю — извини се той. — Молех се при а-Котел а-Маарави 69 69 Стената на плача — подпорна стена от времето на Втория храм в Йерусалим, най-свещеното място за юдеите. След разрушаването на Втория храм от римляните през I в. сл.Хр. Стената на плача е единственото, което останало от него. По всяко време край нея може да се видят вярващи юдеи, които се молят. Между пролуките се слагат листчета с различни пожелания, за които се вярва, че по този начин стигат до бога. — Б.пр. .

— О, моля за извинение. Не знаех, че си отишъл да се молиш при Стената на плача. Има ли много хора?

Сикариус се огледа.

— Обичайното. — Устните му потрепнаха. — За това ли ми се обаждате?

— Добре знаеш, че не. Исках само да ти кажа, че до мен достигнаха някои слухове…

— Какви слухове?

— Ще ти кажа — отвърна загадъчно Учителят. — Трябва да се уверя, че си готов за още една операция.

Сърцето на Сикариус подскочи.

— Разбира се, Учителю. В коя страна искате да отида?

— Няма да се наложи да пътуваш — отговори той. — Операцията ще се проведе в Йерусалим.