Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Тримата сведоха погледи към предмета в ръката на Томаш — прозрачния плик с листчето, намерено до трупа в Стария град.

— По причини, които ми убягват, нашият човек е искал да насочи вниманието ни към измислиците около божествената природа на Исус и Светата Троица — каза той. — Ако втората част на тази шарада засяга фалшификацията, която води до тълкуването на тита-сигма, превръщащо Исус в бог, може би първият символ е свързан и с поправките в Новия завет относно Светата Троица.

— И там ли има поправки?

— Разбира се. Достатъчно е да прочетете Новия завет, за да видите, че никъде не се споменава за Светата Троица. Дори и в Евангелие от Йоан! — Той отвори екземпляра от Библията. — Изключение, разбира се, е Първото съборно послание от свети апостол Йоан, където в стихове 5:7-8 е написано: „Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват“.

Валентина му хвърли недоверчив поглед.

— Сега ще кажете, че това е фалшифицирано.

— При това двойно — потвърди Томаш. — Първо, авторството на трите послания неоснователно се приписва на Йоан. Апостол Йоан, за когото в Деяния на светите апостоли пише, че е „неграмотен“, не е написал тези текстове. Изправена пред този проблем. Църквата казва, че посланията може и да не са създадени от Йоан, но въпреки това са „боговдъхновени“. Това е начин да се избегне неудобният въпрос за съществуването на подправени канонични текстове, макар навремето тази практика да не се считала за осъдителна. Но дори фалшифицираният текст да е приет, факт е, че тези стихове не съществували в оригиналното писмо. Не се съдържат в нито един гръцки ръкопис, формулиран по този начин. Текстът бил променен, за да открои казаното за Отца, Сина и Светия Дух като ясен пример за адаптиране на фактите към теологията.

— И твърдите, че това е единственото място в Новия завет, където се споменава Светата Троица?

— Единственото — повтори историкът й отново разгърна Библията. — С какво в действителност разполагаме? С простата констатация, че Марко ни представя един книжник, който пита Исус коя е първата от божиите заповеди, и Исус отговаря в 12:29 така: „Първа от всички заповеди е: «Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ…»“. Тоест Исус само произнася Shema , еврейското схващане, че има само един бог. Исус никъде не споменава Троица, нито Свети Дух, още по-малко вероятността самият той да е бог. В цялата Библия думата Бог се среща около две хиляди пъти. И нито веднъж не е употребена заедно с думите три или Троица. И никъде, когато бог или Исус говорят за себе си, не казват или намекват „Аз, тримата“.

Настъпи мълчание и инспектор Пичуров отключи автомобила и покани двамата си спътници да влязат вътре. Томаш седна на мястото до шофьора, а Валентина се настани на задната седалка. Българинът пъхна ключа в стартера и преди да включи двигателя, се огледа наоколо.

— И докъде води всичко това в нашето разследване? — поинтересува се той.

Историкът сви рамене.

— Нашият убиец очевидно е експерт по богословските въпроси — каза той. — Изглежда, държи да демонстрира, че всичко, което знаем за Исус, с лъжа. И ми се струва, че ще разберем какво в действителност се случва само ако открием какво свързва трите жертви. Може би тази пресечна точка между тях ще ни заведе при извършителя на престъпленията.

Двамата полицаи кимнаха.

— Имате право — съгласи се Валентина. — Аз също мисля, че това е единственият начин да разрешим тези случаи.

В колата се възцари единодушие. Решен да не губи повече време, Пичуров запали, даде ляв мигач, погледна в страничното огледало дали пътят с чист и натисна газта.

Обстановката в Балабановата къща беше дълбоко потискаща. Докато изкачваше дървените стълби, Томаш чу приглушения плач на вдовицата и му се прииска да избяга оттам; изправен пред чуждото нещастие, той се чувстваше като натрапник, като лешояд, който се храни с плячката на смъртта. Но полицаите покрай него дори не трепваха; в крайна сметка за тях това беше обичайна ситуация. Примирен, историкът влезе в ролята си.

Стълбището водеше към просторен салон с множество прозорци, от които щедро струеше светлина. Салонът бе свързан с няколко помещения и приличаше на октопод, разпрострял многобройните си пипала. Гостите доловиха някакво движение в една от стаичките в ъгъла. В нея вероятно беше вдовицата, затова се отправиха натам.