Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Добре, не казван, че Исус е бог — отстъпи италианката. — Но трябва да се съгласим, че щом той е можел да прави чудеса, в него е имало нещо божествено!

— Слушайте, какво означава нещо божествено ? Доколкото знам, християнството се счита за монотеистична религия. Християните и евреите вярват, че бог е един. Това означава, че Исус или е бог, или е човешко същество. Не може да е второстепенен бог или човек с божествени качества. Разбирате ли? Това би било в противоречие с монотеизма.

— Прав сте. — Инспекторката сведе поглед в знак на съгласие, сразена от аргументите на Томаш.

Историкът посочи първия от символите в шарадата, открита до група в Стария град:

— Този символ повдига именно този въпрос.

— Говорите за символа на непорочността на Дева Мария?

Томаш поклати глава.

— В този контекст убиецът вече не засяга въпроса за Дева Мария, както беше при загадката, оставена във Ватиканската библиотека — обясни той. — Има предвид другото символично значение на лилията.

По лицето на Валентина се появи израз на изненада.

— Лилията има повече от едно тълкувания?

Събеседникът й кимна утвърдително.

— Това е символът на Светата Троица — обясни той. — Едно от най-странните изобретения на християнството.

Бързият ритъм на рап парче огласи откритото кафене, рязко прекъсвайки разговора. Томаш смаяно се озърна наоколо и погледът му спря върху зачервеното лице на инспектор Пичуров. Със засрамено изражение инспекторът бръкна в джоба на панталона си и се усмихна притеснено.

— Извинете ме — каза той, — мобилният ми телефон…

Домакинът заговори на български. След по-малко от минута той прекъсна връзката, направи знак на сервитьора и остави една банкнота на масичката.

— Да тръгваме — каза той. — Вдовицата на професор Вартоломеев вече е пристигнала от Черноморието, където е била на почивка. Трябва да отидем в Стария град, за да говорим с нея.

Томаш и Валентина се изправиха.

— О, разбира се.

Инспектор Пичуров се обърна към италианската си колежка.

— От службата ми казаха също, че вашите хора в Рим и ирландската полиция току-що са ни изпратили важни документи. Трябва да ги предадем на вас.

— Какви документи?

— Изглежда, става въпрос за информация за заниманията на жертвите от Рим и Дъблин през последните десет месеца. Нали вие сте се разпоредили за това?

— Така е. Къде са документите?

— Наредих да ги донесат в Стария град.

Напуснаха откритото кафене и тръгнаха по Главната към мястото, където инспектор Пичуров беше паркирал служебната си кола. Късната утрин наистина бе великолепна и просторната пешеходна улица се къпеше в светлина.

В едната си ръка българският полицай носеше досието по случая, а в другата — прозрачния найлонов плик, в който се съхраняваше третата загадка. Валентина му направи знак да й даде плика и докато вървеше до Томаш, посочи драскулките, които убиецът беше оставил на хартията.

— Вече знаем, че средният и десният символ са тита и сигма от гръцката азбука и ни препращат към проблема за обожествяването на Исус — обобщи тя. — Но не разбирам ролята на лилията, нарисувана вляво. Казахте, че в този контекст тя говори за Светата Троица?

— Правилно.

— Простете, но каква е връзката на Светата Троица с нашия разговор? Защо убиецът се насочва към нея?

Томаш взе прозрачния илик с шарадата.

— Защото Светата Троица е пряко свързана с приписването на божествения статут на Исус — обясни той.

— Как?

Историкът се загледа замислено в настилката на Главната, по която крачеха в ритъм.

— Вижте, от момента, в който започва да се разпространява Евангелие от Йоан, където се твърди, че Исус е бог, възниква сериозен богословски проблем. Първо, ако бог е бог и Исус е бог, тогава колко богове имаме?

Пичуров, който вървеше пред тях, обърна глава.

— Двама.

Историкът извади екземпляра си от Библията.

— Но нали в Свещеното писание е казано, че има само един бог. Как да съгласуваме специалния божествен статут, даден на Исус, с монотеизма? Второ, щом Исус е бог, това означава ли, че не е човешко същество?

— Разбира се, че е човешко същество! — възкликна Валентина. — Та той е загинал на кръста!

— А след като е човек, това означава ли, че не е бог?

Италианката го погледна, смутена от въпроса.

— Ами… бил е и бог.

— Човек или бог? Кое от двете?

— И едното, и другото.

Томаш сви устни скептично.

— Хм… всичко това изглежда малко съмнително, не мислите ли? В действителност тъкмо тези проблеми разделили последователите на Исус. Общността на ебионитите например приемала твърденията за божествеността на Исус за несериозни. Според тях Исус не бил бог, а човек, избран от господ, защото спазвал законите, нищо повече. Но други общности заобичали Исус така, сякаш той бил бог. Докетите вярвали, че Исус бил изключително същество, което само прилича на човек. Не изпитвал глад, болка, във вените му не течала кръв, макар и да изглеждало, че понася всички тези неудобства на тялото. Те смятали, че съществуват двама богове и Исус превъзхожда бога на евреите. Гностиците твърдели, че има много божества и едно от тях е Исус, който принадлежал към род, по-могъщ от този на еврейския бог. Според тях Исус бил човек, в чието тяло временно се въплътил бог, наречен Христос. Христос се въплътил в Исус по време на кръщението, затова в същия миг бог казал: „Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение“, и напуснал тялото, когато Исус бил прикован на кръста. Тъкмо затова Исус изрекъл: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.