Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Каква бъркотия! — възкликна Валентина.

— Християните в Рим, чиито позиции по-късно се утвърдили като ортодоксални, защитавали „междинно“ становище. Те твърдели, че Исус бил и бог, и човек.

— Истинско Соломоново решение! — обяви инспектор Пичуров с усмивка. — Полубог, получовек.

— Не — поправи го Томаш. — За да се разграничат от теориите на гностиците и да постановят, че Исус и Христос са едно същество, римските християни заявили, че Исус бил същевременно бог и човек. За да се разграничат от ебионитите, те отстоявали тезата, че Исус бил бог, както се казва, сто процента. А за да се разграничат от докетите, изтъквали, че Исус бил също и човек — отново сто процента. Тоест Исус бил същевременно бог и човек — сто процента.

Българският полицай поклати неразбиращо глава.

— Сто процента? Невъзможно.

— Но така са решили. Освен това православието приема, че Бог Отец и Бог Син са различни ипостаси на бог.

Инспектор Пичуров се спря насред Главната и направи гримаса, сякаш не бе дочул последната реплика.

— Значи имаме двама богове.

— Не. Един. Бог Отец и Бог Син.

Двамата събеседници на Томаш изглеждаха смаяни.

— Но… но фактически са двама.

— Не и според Църквата — усмихна се Томаш с недоумение, сякаш той самият не разбираше какво говори. — Бог Отец и Бог Син са различни „лица“. Но са един Бог.

— Почакайте — каза Пичуров, опитвайки се да намери смисъл в онова, което чуваше. — Църквата смята, че Исус е бог?

— Да.

— И Бог Отец е Бог?

— Разбира се.

— Исус, Бог Отец ли е?

— Не.

— Значи има двама богове. Бог Отец и Бог Син!

— Според Църквата не е така. Двамата са различни; Исус стои отдясно на отца и двамата са бог, но има само един бог.

Валентина повдигна вежди.

— Е, това не ми се струва кой знае колко смислено — призна тя. — Сигурна съм, че тази идея по-късно се е развила в нещо, в което има повече логика…

— Развила се е до степен, в която Църквата, недоволна от цялото това объркване, решила да прибави към тях и трето „лице“. В Евангелие от Йоан, 14:16, Исус описва Светия Дух като „друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“, когато се върне на небето. Църквата намира за уместно да обяви това ново „лице“ с неясни очертания — Светия Дух, също за бог. — Той махна театрално. — Voila! Светата Троица.

— Защо е този сарказъм? — запротестира Валентина. — Трите лица са три различни проявления на бог! Какъв е проблемът?

— Не — възрази историкът. — Знам, че е трудно за разбиране, но според официалната доктрина става дума за три съвършено различни лица. Те са различни, но всички са бог, макар и да съществува само един бог. И Исус е сто процента бог и сто процента човек. Тази теза била установена на знаменития Никейски събор, свикан през 325 г., за да разреши всички богословски спорове и да установи доктрини, които са в сила дори и днес. — Той наблегна на последните си думи. — Дори и днес.

Инспекторката от Криминалната полиция тръсна глава, сякаш се надяваше, че така парченцата от пъзела в ума й някак си ще се наредят.

— Има трима различни богове и всички са един бог? — попита смаяно тя. — Исус има сто процента божествена природа и сто процента човешка?

— Така е.

— И как Църквата е разрешила проблема?

Томаш се засмя.

— Казала, че това е мистерия.

— Мистерия ли? Как?

— Църквата осъзнавала, че е абсурдно да се поддържа подобна теза. Както и тезата, че бог, Исус и Светият Дух са три напълно различни божествени същности и все пак бог е един. Но църквата не възнамерявала да отстъпи от парадоксалните си позиции. И какво направила? Отишла още по-далеч. Неспособна да разреши тези противоречия, но и нежелаейки да признае теориите на ебионитите, на гностиците, или на докетите, Църквата се принудила да заяви, че всичко това е една голяма мистерия. — Той промени тона си, сякаш се канеше да вметне нещо важно. — И всъщност е права: мистерия е, тъй като в това няма никакъв смисъл. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — И тъй, също като онези, които замитат боклука под килима и се правят, че не съществува, Църквата си измила ръцете от теологическата бъркотия, която сама създала. Това представлява мистерията на Светата Троица в целия й блясък.

Пристигнаха до служебната кола на българската полиция. Домакинът извади ключовете от джоба си, но не отключи веднага.

— Това със сигурност има смисъл, глупаците сме ние — отбеляза той. — Но онова, което искам да разбера, е каква е връзката между този въпрос и шарадата на извършителя на престъпленията, които разследваме?