Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Добър ден — поздрави инспектор Пичуров на влизане.

В ъгъла на стаята, на един стол седеше жена с изпито лице и зачервени очи, която ги посрещна с въпросителен поглед. Полицаят заговори с нея на български. След няколко секунди той посочи италианката, каза името й и след това посочи историка. Томаш чу името си сред неразбираемата славянска реч и различи думата португалски , но останалото му убягна. Разговорът на български език приключи сравнително бързо, прекъснат от вдовицата, която се взря в двамата чужденци и се обърна към тях на английски.

— Добре дошли — каза тя тихо. — Съжалявам, че идвате при такива обстоятелства. Бих ви предложила чай, но…

Едрата сълза, която се търкулна по набръчканото лице на жената, смути Томаш.

— Не се тревожете… — запъна се той. Не знаеше какво се казва при такива обстоятелства. Трябваше да изкаже съболезнованията си, разбира се, но тъй като не познаваше жертвата, нито събеседницата си, му се стори, че това би изглеждало изкуствено. Успя да каже само: — Това е ужасно…

Думите му увиснаха във въздуха, но Валентина, която имаше опит в подобни ситуации, пристъпи направо към въпроса.

— Ще заловим човека, който го е извършил — заяви тя с убеждението на човек, който току-що е приел случая лично. — Италианската полиция работи усилено по разкриването на престъплението, разчитаме и на международно сътрудничество. — Тя посочи Томаш, сякаш той олицетворяваше международното сътрудничество. — Но преди това се нуждаем от вашето съдействие.

Вдовицата тъжно поклати глава.

— Не знам дали съм в състояние да ви помогна — каза тя. — Когато вчера ми съобщиха новината, аз бях в къщата ни във Варна. — Тя постави ръка на гърдите си. — Какъв шок само! От двадесет и четири часа съм на успокоителни и се чувствам малко отпаднала.

— Разбирам — отвърна меко Валентина с цялото си професионално съчувствие. — Бих искала само да знам дали сте забелязали нещо необичайно напоследък. Съпругът ви беше ли разтревожен? Получавали ли сте заплахи? Случило ли се е нещо необичайно?

Жената поклати глава.

— Не, нищо. Всичко беше наред. Разбира се, Петър се занимавате със своите неща. Беше въодушевен, както винаги. Цялото си време прекарваше в университета, където четеше лекции или се посвещаваше на проучванията си. Понякога му се налагаше да пътува в чужбина, но не беше нищо особено.

— Така ли? Пътувал ли е? И къде е ходил напоследък?

— Не съм сигурна — каза тя с хлътнали очи, които издаваха умората й. — Беше в Ню Йорк, Израел, прескочи и до Хелзинки… — Тя напрегна паметта си. — А, мина и през Италия.

Споменаването на нейната страна привлече вниманието на инспекторката от Криминалната полиция.

— Къде точно в Италия?

— О, не знам. Ходи там на конференции и неща от този род. Може би е по-добре да отидете в университета. Те се грижат за пътуванията му…

Инспектор Пичуров се наведе към италианската си колежка.

— Хората ми вече са там и събират информация — прошепна той. — По-късно ще ви запозная с резултатите.

Вдовицата се възползва от паузата и се надигна от стола. С тъжно изражение тя направи жест на гостите си да я извинят.

— Не се чувствам добре — каза тя. — Ако позволите, ще се оттегля в стаята си.

— Разбира се — съгласи се Валентина. — Само един последен въпрос, ако не възразявате.

— Кажете — каза жената, но продължи да върви към вратата с малки несигурни крачки.

— Съпругът ви вярващ ли беше?

Учудена от въпроса, вдовицата спря.

— Ни най-малко. Петър не се интересуваше от тези неща. Повече го вълнуваше науката, разбирате ли?

— Не е ли чел Библията? Никога ли не ви е творил за стари ръкописи и неща от този род?

По лицето на госпожа Вартоломеева премина изумление, сякаш не разбираше смисъла на въпроса.

— Госпожо — каза тя с гневна нотка, — вече ви казах, че той не се интересуваше от тези неща. — Изправи рамене и тръгна отново с решителна крачка. — Извинете, трябва да се оттегля в спалнята си. Приятен ден!

Вдовицата изчезна зад вратата, оставяйки полицаите да се споглеждат един друг. Лицето на Валентина бе запазило изражението на човек, който се бе опитал да свърши нещо полезно, но българските й колеги я наблюдаваха със студенина и отчужденост. Засрамена от провала си, тя излезе в централния салон, придружена от Томаш. Инспектор Пичуров остана да разговаря с подчинените си, но след малко се присъедини към гостите в салона с няколко листа в ръката си.