Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Това са документите, пристигнали от Дъблин и Рим — заяви той. — Списък на пътуванията на другите две жертви през последните дванадесет месеца.

Италианката нетърпеливо издърпа листовете от ръцете му и веднага впери очи в тях. Почти се стресна от онова, което видя.

— Ах, професор Ескалона не е спряла да пътува! — възкликна тя и показа документа на историка. — Вижте това! Повече от четиридесет пътувания! — Погледна втория документ. — Какъв ужас! При професор Шварц е дори по-зле. — Отново му показа текста. — Този човек трябва да е бил летящият холандец. Madonna! Това са около петдесет пътувания!

Томаш надникна в двата списъка.

— Наистина са много — съгласи се той. — Вижте само кои са местата, на които са били и двамата по едно и също време.

Валентина взе химикалка и отбеляза дестинациите, които бяха общи за двамата. Надраска шестнадесет хикса. След това провери дните на съответните пътувания, търсейки съвпадения в датите, и броят на хиксовете намаля до пет.

— Интересно — прошепна тя. — Двамата са били в Рим по едно и също време. Ескалона е търсила ръкописи във Ватикана, а Шварц с бил на разкопки при Колизеума. — Направи пауза. — Били са заедно и в Гърция: тя при руините на Олимп, той в библиотеката на манастира „Русану“. — Нова пауза. — Израел е другата им обща дестинация. Той отишъл да види някакви находки в Департамента за древни ценности; тя участвала в конференция, посветена на ръкописите от Мъртво море.

— Дотук всичко е нормално — отбеляза португалският учен. — Професор Шварц се е занимавал с неща, свързани с неговата област — археологията, а Патрисия — обградена от ръкописи, както се очаква от палеограф с нейната репутация. Има ли нещо по-особено при другите две дестинации, които и двамата са посетили?

— Париж — каза италианката. — Професор Ескалона е работила като експерт по проект за два палимпсеста 64 64 Старинен ръкопис, чийто оригинален текст е бил заличен, а пергаментът е бил използван за друг, нов текст. — Б.пр. .

— Изглежда ми нормално. А професор Шварц?

— Просто едно туристическо пътуване. — Тя впери сините си очи в Томаш. — Туризмът е изключение в характеристиката на пътуванията, които е предприемал. Може би означава нещо.

— Може би — съгласи се историкът. — А може би не. Да избереш Париж за туристическа дестинация, ми се струва напълно нормално. — Той отклони поглед към документите. — А последното пътуване?

Валентина провери последния хикс.

— Двамата са били в Ню Йорк по едно и също време. Тя на път за Филаделфия, за да види стар ръкопис, който се пази там…

— Сигурно става дума за P1, първия регистриран фрагмент от ръкопис с Новия завет. Съдържа Евангелие от Матея и датира от III век. Истинско съкровище. — Погледът му се насочи към списъка на професор Шварц. — А той?

— Пътуването му трябвало да разреши някои финансови въпроси, свързани с Амстердамския университет.

Двамата се спогледаха с надежда въпреки скептичните очаквания.

— Може би точно там са се засекли — предположи Томаш. Той махна с ръка към съседната стая. — Нашата вдовица не спомена ли, че съпругът й също е бил в Ню Йорк?

Очите на Валентина светнаха.

— Ню Йорк — повтори тя, сякаш името имаше магическа сила. — Наистина ли смятате, че това е мястото, което свързва тримата?

Португалецът сви рамене.

— Възможно е, не мислите ли? Все трябва да има нещо общо помежду им, за да бъдат убити по такъв начин.

Двамата обмисляха различните хипотези, когато инспектор Пичуров се върна при тях.

— Хайде — каза на български, приканвайки ги с жест да си вървят. — Тръгваме си. Вдовицата е много разстроена от случилото се и помоли за тишина.

— О, разбирам.

Поеха надолу по дървеното стълбище. Стъпалата скърцаха при всяка крачка, сякаш протестираха срещу бремето, което трябваше да понесат.

— Горката! — сподели Пичуров. — Изглежда, госпожа Вартоломеева много се развълнува, когато й разказаха, че убиецът надал скръбен вик, след като отнел живота на съпруга й. Попита що за звяр може да убие човек и да се преструва, че…

— Какво? — прекъсна го Томаш и се закова насред стълбището като парализиран. — Повторете онова, което казахте!

Изненадани от реакцията на историка, двамата полицаи впериха поглед в него.

— Казах, че тя попита що за звяр ще…

— Не. Преди това. Какво казахте преди това?

— Преди кое? — учуди се неразбиращо българинът.

— Казахте, че убиецът е извикал.

— А, да. Имаме свидетел, красавицата от будката за вестници. Тя твърди, че убиецът извикал от мъка, сякаш страдал за смъртта на професор Вартоломеев. Странно, нали?