— Тук? — учуди се воинът. — Кога?
Учителят замълча, преди да отговори.
— Скоро. Бъди готов.
Обстановката в бара на хотел American Colony наподобяваше мрачна и неприветлива странноприемница. Томаш имаше чувството, че се намират в подземията на мрачна средновековна крепост — подходящо място за среща с генералния инспектор на израелската полиция.
— Shalom! — поздрави ги мъжът малко след като двамата новодошли прекрачиха прага на бара. — Казвам се Арналд Гросман и съм от отдел „Убийства“ на израелската полиция. Може да ме наричате Арни. Добре дошли в Йерусалим!
Домакинът им беше висок и добре сложен шейсетгодишен мъж, със светли очи и прошарена коса, която очевидно е била руса в младостта му. Той предложи уиски на Томаш и мартини на Валентина и започна да говори за безкрайните проблеми на сигурността в страната му.
След няколко минути любезен разговор инспекторката от Криминалната полиция реши, че е време да преминат към въпроса, който ги беше довел тук.
— Убедени сме, че ключът към разкриването на серия престъпления, извършени преди три дни в Европа, е в Израел — започна тя. — В рамките на двадесет и четири часа в три различни страни бяха убити трима учени. Имаме причини да смятаме, че ключът към разрешаването на случаите е тук.
Гросман притвори очи като играч на покер, който преценява съперниците си.
— Запознат съм със случилото се — обяви той. — Прочетох докладите на Интерпол и материалите, придружаващи вашата молба, която ни събра тук. Но не разбирам добре причините, които ви карат да мислите, че ще разрешите случаите именно в Израел.
— Трите жертви са посетили Йерусалим по едно и също време — обясни Валентина. — Професор Патрисия Ескалона, уважаван учен палеограф, преди три месеца е била тук на конференция за ръкописите от Мъртво море. Професор Александър Шварц пристигнал в Йерусалим по същото време, за да се запознае с протохристиянски находки, които се пазят в Департамента за древни ценности, и да подготви статия за списание Biblical Archaeology Review . На същата дата професор Петър Вартоломеев изнесъл беседа в научния институт „Вайсман“.
Израелският полицай наблюдаваше двамата си събеседници с изпитателен поглед.
— Всичко това ми е известно — каза делово той. — Но не съм вчерашен, скъпи ми приятели. Премълчавате нещо.
— Защо мислите така?
Арни Гросман въздъхна дълбоко, сякаш се запасяваше с търпение.
— Фактът, че трите жертви са били по едно и също време в Израел, несъмнено представлява интересна следа — призна той. — Но не ви дава нищо сигурно. Това е само следа, въпрос на обстоятелства.
Наведе се напред и впери изпитателен поглед в италианката.
— Обзалагам се, че има нещо повече, което ви е убедило, че ключът към разкриването на тези убийства се намира тук.
Валентина придоби ангелски невинно изражение.
— Не знам за какво говорите. Ние просто следваме доказателствата. Трите жертви са били в Израел по едно и също време. Става въпрос за смущаващо съвпадение, което трябва да бъде проверено. Искаме да знаем дали са се срещнали и къде. Нищо повече.
Едрият израелски полицай поклати глава.
— Лошо. Не се разбираме — каза той тихо с леко заплашителен тон. — Щом искате нашата помощ, трябва да играете честно. — Почука с показалец по масичката между тях. — Или ще ми кажете всичко, което знаете, при това в детайли, или ще ви оставя сами да си провеждате разследването. — Кръстоса ръце на гърдите си като човек, който чака нещо. — Избирайте.
Валентина срещна погледа на Томаш. Историкът сви рамене; не знаеше каква е целта на тези игрички между полицаи, нито искаше да знае. Тя бе професионалистът, тя бе наясно кое може да разкрие на колегите си полицаи и кое не, следователно тя трябвате да реши.
Инспекторката от Криминалната полиция разбра посланието. Пое дълбоко дъх и се взря в израелския си колега.
— Добре — отстъпи тя. — Наистина има още едно нещо, което предизвика у нас твърдото убеждение, че решението на загадката се намира тук, в Израел.
Гросман извади бележник и химикалка и се приготви да записва.
— Целият съм слух.
— Гърлата и на трите жертви са били прерязали.
— Забелязах. Това означава, че сме изправени пред ритуални убийства.
— Точно така. Освен това имаме свидетели на второто и на третото престъпление. И двамата твърдят, че в мига, в който убиецът приключил с жертвите, чули горестен вик, сякаш оплаквал мъртвите.
Тези думи накараха полицая да прекъсне записките. Изненадан и заинтригуван, той вдигна поглед от бележника.
Читать дальше