Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Така ли? — изненадаха се двамата полицаи.

Историкът кимна.

— Символът в средата с тита, а този вдясно — сигма — обясни Томаш. — Изписани заедно с чертичка отгоре, в един библейски ръкопис тита-сигма съставляват абревиатурата на едно от nomina sacra .

— Какво е това?

— Свещено име. В случая бог.

Инспектор Пичуров скептично смръщи чело.

— Убиецът е оставил бележка с абревиатура на бог до тялото на жертвата? С каква цел?

— Точно това се опитваме да разберем — отвърна Томаш, пренебрегвайки съмненията на българския полицай. — Най-интересното с, че предвид онова, което нашият сериен убиец вече ни разкри в предишните две съобщения, това несъмнено е намигване към Codex Alexandrinus и умелата подмяна, извършена в този ръкопис от един калиграф.

Забележката се стори позната на Валентина.

— Да не би да имате предвид онзи документ, с който професор Ескалона с правила справка във Ватиканската библиотека?

— Това беше Codex Vaticanas — поясни историкът. — А тази нова шарада ни препраща към Codex Alexandrinus , ръкопис от V век, подарък на английския крал от александрийския патриарх, който се съхранява в Британската библиотека. Това е едно от най-старите и пълни ръкописни копия на Библията, с гръцки превод на Стария завет, от който липсват само десет страници, и Новия завет, с изключение на тридесет и една липсващи страници.

Италианката посочи символите.

— Откъде знаете, че тита-сигма се отнасят точно към този кодекс?

— Предположението ми се основава на начина на мислене, който демонстрира досега нашият човек — обясни португалският учен. — Вече знаем, че той е като обсебен от лъжите в Новия завет. Да кажем, че наистина съществува някаква аномалия в Codex Alexandrinus и тя е свързана тъкмо с абревиатура на едно от божиите имена. Абревиатура, съставена от тета и сигма.

— Не разбирам…

Томаш остави листчето с шарадата на масата, взе Библията си и започна да я разлиства.

— Един от проблемите на догмата за божествената природа на Исус произтича от факта, че в по-старите текстове той не говори за себе си по този начин — обясни историкът. — Само в последното Евангелие от Йоан, написано около 95-а година, Исус ясно споменава божествената си природа. В 8:58 Йоан цитира Исус: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. Това е ясна препратка към „Изход“, 3:14, където господ казва на Мойсей: „Аз съм вечно Съществуващият“. Тоест господ, когото цитира Йоан, е господ от Свещеното писание.

— Аха!

— Интересното е, че в по-старите текстове от Йоан Исус не обявява това открито — побърза да изтъкне Томаш. — Дори Павел, Марко, Матей и Лука, чиито текстове са писани преди Евангелието на Йоан, не представят Исус като бог. — Той направи иронична гримаса. — Дали не са забравили? Или са сметнали тази подробност за незначителна? Колкото по-стар е източникът, толкова по-малко божествено е представен Исус. Първото създадено евангелие е Евангелие от Марко. Кой е Исус в Евангелие от Марко? Човек, който не приема себе си за бог. Какво казва Исус пред синедриона? Притиснат от първосвещеника с въпроса дали той е „Христос, Синът на Благословения“, Исус отговаря в 14:62: „Аз съм“, като добавя: „и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци“. Но да не забравяме, че в еврейската традиция машиах не е бог, а просто някой, избран от бог. Никъде в Евангелие от Марко не виждаме Исус да твърди, че е господ.

Инспектор Пичуров, който за пръв път присъстваше на критически анализ на Новия завет, отново се размърда на стола си.

— Извинете, не разбирам кой знае колко от Библията — започна той. — Но нима Марко не представя Исус като Син Божи?

— Всички Евангелия представят Исус като Син Божи. И какво от това? В контекста на юдейската религия изразът Син Божи не означава Божи Син, както го разбираме днес, а наследник на цар Давид, както е установено в Свещеното писание. В Псалтир бог казва на Давид, човек от плът и кръв, че той е негов син — нещо, което се потвърждава във Втора книга „Царства“. След като Евангелията описват Исус като наследник на цар Давид, нормално е да го назовават Син Божи. И забележете, Син Божи може да е и народът на Израел, както се казва в Книга на пророк Осия, 11:1: „Когато Израил беше млад, Аз го обичах и от Египет извиках Сина Си“. Или в „Изход“, 4:22: „тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син“. С две думи — за Син Божи се смята онзи, който има специална връзка с бог. Това не означава, че този някой е бог.