Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Както в целия свят.

— Естествено, зададох си въпроса защо някой би убил професор Вартоломеев. И защо би го направил по този начин? Ритуално убийство? Тук, в Стария град? И то един от нашите уважавани съграждани? — Пичуров се намръщи. — Няма логика.

— Тогава какво ви накара да свържете това убийство с нашите случаи?

Българският полицай отново бръкна в папката.

— Нещо, което намерих до тялото — отвърна той и извади лист хартия в прозрачен найлонов плик. — Ето това.

Показа листа на двамата си събеседници.

Томаш и Валентина веднага се наведоха над листчето със загадката и разбраха съображенията на домакина си.

— Нашият човек! — възкликна Валентина, като посочи първия символ вляво. — Вижте тук. Нарисувал е символа на непорочното зачатие, както във Ватикана.

Историкът гледаше загадката с изумление, сякаш не вярваше на очите си.

— Не може да бъде…

— Нашият човек! — настоя инспекторката от Криминалната полиция, основавайки се на очевидното. — Наистина е той!

— Да — съгласи се Томаш. — Но символът на непорочното зачатие… — Историкът млъкна за секунда и поклати глава. — Символът е лишен от смисъл в комбинация с този до него.

Италианката почти се обиди.

— И таз добра! Но защо? Напротив, всичко се връзва! Той подписа убийството във Ватикана с тази символична лилия и сега я използва отново, за да остави подписа си и под новото престъпление. Струва ми се ясно. Какво ви изненадва?

Португалският учен се взираше в загадката като хипнотизиран, полагайки усилия да намери онзи смисъл в нея, който му убягваше. Защо, по дяволите, убиецът беше изписал този символ на това място? Контекстът не се връзваше. Всъщност, помисли си той, би могъл да започне анализа от другите символи. „Какво имаме тук? Дума, написана на… на…“

— Сетих се! — възкликна внезапно Томаш.

Двамата полицаи впериха погледи в него.

Развълнуван, историкът погледна към Валентина, после към Пичуров, след това отново към Валентина и показа листчето в пластмасова обвивка.

— Знам какво е!

Вниманието им се насочи към загадката, която танцуваше между пръстите му.

— Успяхте да я дешифрирате? — учуди се българинът. — Вече?

Италианката се усмихна и изръкопляска.

— Браво, Томаш! — извика тя, очевидно горда с него, сякаш португалецът беше нейният герой. — Браво!

Като видя колко е щастлива, Томаш се смути. Той инстинктивно се сви, прибра ръката, която размахваше листчето със загадката, към себе си и сведе поглед от неудобство.

— Не знам дали ще останете доволна, след като ме изслушате — каза той на Валентина, без да събере смелост да я погледне. — Мисля, че направо ще ви се доще да ми прережете гърлото.

— Аз? — изненада се тя. — Какво говорите!

Погледът на историка се спря на шарадата в прозрачния плик.

— Тази загадка ни препраща към още една измама в Библията. Лицето на Валентина внезапно помръкна.

— О, не! — огорчено възкликна тя. — Колко съм наивна! Трябваше да се досетя.

Томаш се наведе над куфарчето си и се зае да рови из него. Хвана нещо, извади го от куфара и го постави на масата. Беше същият екземпляр от Библията, който беше ползвал в Дъблин. Той смутено вдигна поглед и накрая погледна италианката в очите.

— Лъжата за божествената природа на Исус.

Сервитьорът заобиколи масите на откритото кафе на Главната, придържайки подноса, и с професионално движение се приближи до двамата полицаи и историка. Остави кафетата и се отдалечи, за да обслужи клиентите, които междувременно се бяха настанили на съседната маса.

Този път Томаш решително взе пластмасовия плик с бележката, намерена до тялото на българския учен, и посочи символите, нарисувани върху хартията.

— Тази загадка ни препраща към два основни въпроса в християнската теология — обясни той. — Въпросите са различни, но са свързани помежду си.

Инспектор Пичуров се размърда на мястото си.

— Споменахте божествената природа на Исус — отбеляза той, нетърпелив да мине към същността на въпроса. — И казахте, че става дума за лъжа. Как тези драскулки ви отведоха до такъв извод?

Историкът показа знака в средата и този отдясно.

— Виждате ли това? Знаете ли какво е?

Полицаите се втренчиха в двата символа.

— Приличат на извънземни знаци — пошегува се Валентина. — От онези, които виждаме изписани върху корабите на пришълците във фантастичните филми. „Стар трек“ и други подобни.

Томаш се разсмя.

— Наистина тези знаци изглеждат малко странно — призна той. — Но съвсем не са букви е извънземен произход, Това са гръцки букви — езикът, на който е написан Новият завет.