Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Помогнете ми, Томаш — каза Валентина, опитвайки се да намери твърда почва след лавината от информация, с която я бяха засипали. — Имаме двама историци, чиито гърла са били прерязани, докато са правели проучвания на новозаветни ръкописи. И в двата случая убиецът ни оставя загадъчни съобщения. Какво ни казва той?

— Не е ли ясно? Този тип ни показва сериозните проблеми, които съществуват в Новия завет. Първата шарада намеква за произхода на мита за Дева Мария. — Той посочи снимката, оставена от О’Лиъри. — Втората засяга усилията на авторите на евангелията да обвържат Исус със старозаветните пророчества за родословната връзка между Месията и цар Давид. — Историкът погледна италианката. — Нашият човек ни казва, че Новият завет не е нищо повече от един измамнически колаж на Стария завет.

— Но защо го прави? Каква е връзката между този въпрос и смъртта на тези хора?

Историкът сви рамене.

— Вие сте полицаят.

В този момент група агенти с внушителен вид и зачервени лица, начело с Шон О’Лиъри, окупира терасата на Silk Road Café .

— Старши инспекторе! — поздрави го изненадана Валентина. — Къде изчезнахте?

Ирландецът посочи разсеяно към улицата.

— Бях в болницата, за да разпитам свидетеля.

— И какво? Каза ли нещо интересно?

О’Лиъри измъкна бележника от джоба с обичайната си непохватност.

— Искате ли да знаете подробности? — попита той, докато очите му шареха из записките. — Името му е Патрик Макграт — безработен, по-известен сред приятелите си като Пади. Той е homeless и тъкмо се опитвал да заспи, когато се случили събитията.

— Ще успее ли да разпознае убиеца?

Старши инспекторът помръдна устни, докато се консултираше с бележките си.

— Видял убийството през нощта и от разстояние — отвърна той. — За съжаление, не е имал възможност да види лицето на убиеца, нито забелязал нещо особено в телосложението му.

— Колко жалко.

Ирландският полицай изсумтя, без да отделя очи от тефтерчето си.

— Но има нещо странно. Попитах го вярно ли е това, което сутринта е казал на парамедиците — че смъртта на професор Шварц е инцидент. Той потвърди. И държи на думите си.

Валентина направи жест с ръка, с който показваше, че не отдава голямо значение на тези показания.

— Това е абсурд! — заяви тя. — Никой не свършва с прерязано гърло при нещастен случай. Какво го кара да настоява за подобно нещо?

— Твърди, че след като се нахвърлил върху професор Шварц, убиецът започнал да крещи. Нашият свидетел разказва, че това бил вик от мъка, отчаян вопъл.

Италианката и Томаш се спогледаха учудено.

— Вик от мъка? Вопъл? Какво иска да каже?

О’Лиъри изглеждаше объркан.

— Ами… не знам. Притиснах го малко с този въпрос, но мъжът настоява, че убиецът оплаквал смъртта на професор Шварц с този отчаян вопъл.

Валентина поклати глава.

— Няма съмнение, че свидетелят е бил на градус — заяви тя. — Вижте, хората ми в Рим проучват последната година от живота на първата жертва — професор Ескалона. Трябва да направите същото по отношение на професор Шварц. Трябва да знаем къде е бил, кога и какво е правил… Такива неща.

— Вече сме се заели. Утре ще ви предоставя предварителен доклад.

— Ще бъде интересно да съпоставим информацията и да видим дали има допирни точки в работата на двете жертви, което ще ни позволи…

В този момент се разнесе звън от мобилния телефон на старши инспектора, той се извини и незабавно отговори.

— Ало? — произнесе той, замълча за миг и внезапно се изправи. Почти застана мирно.

— Да, аз съм, sir . — Последва нова пауза, този път по-дълга. През цялото време полицаят стоеше неподвижно с широко отворени очи. — Моля? Къде? Тази сутрин? Но… как е възможно? — Отново замълча. — Незабавно ли? Но те току-що пристигнаха, sir . — Нова пауза. — Да, sir . Веднага ще говоря с тях. Много добре, sir — едва не козирува полицаят. — Веднага, sir . Благодаря, sir .

Ирландецът затвори. Руменината от лицето му беше изчезнала; беше блед, сякаш току-що бе видял призрак. Той се обърна към двамата гости със сериозно изражение.

— Нашият човек е ударил отново.

— Кой?

— Серийният убиец — отвърна той с нотка на нетърпение.

Валентина и Томаш подскочиха на столовете си.

— Нова жертва?

О’Лиъри кимна.

— В България.

Двамата му събеседници зяпнаха от изненада.

— Какво?

Старши инспектор О’Лиъри вдигна демонстративно мобилния телефон, сякаш представляваше висшата инстанция, чиито нареждания не подлежаха на коментар.