Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Оттам.

Двамата поеха в указаната посока; Валентина сякаш се движеше на автопилот, просто следваше спътника си. Беше се потопила в документите, изпратени й тази сутрин от Рим. Трябваше да се запознае със съдържанието им, преди да стигнат до мястото.

— Интересна фондация… — промърмори тя като на себе си. — Твърде интересна…

— В какъв смисъл?

Отговорът се забави с няколко секунди. Италианката прочете текста до края и едва тогава вдигна поглед от документите и се взря в Томаш.

— Има разнообразни интереси, залага на различни сфери на познанието — каза тя. — Фондацията инвестира в исторически, археологически и палеографски проучвания. Естествено, тяхната област на специализация е съсредоточена в Близкия изток, и по-точно в Светите земи. Изглежда, фондът й включва колекция артефакти от библейските времена. Но освен това е провеждала изследвания и в областта на точните науки. Създала е специализирани лаборатории за коренно различни неща, като физика на елементарните частици и медицински изследвания например. — Впечатлена, Валентина подсвирна. — Dio mio , това е цял един свят!

— Но каква програма следва? Само проучвания?

Валентина му показа началото на една от страниците на документа, който беше прочела. Текстът представляваше слоган на немски език, изписан с готически шрифт.

— Über allen Gipfeln — прочете тя на висок глас — … Ist Ruh’, In allen Wipfeln Spürest Du Kaum einen Hauch; Die Vögelein schweigen im Walde. Warte nur! Balde Ruhest du auch.

Един дълъг миг Томаш я наблюдава мълчаливо.

— Какво, по дяволите, е това?

— По всички тези хълмове цари мир — издекламира тя, — във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро. 75 75 Цитат от „Нощна песен на странника II“ от Йохан Волфганг Гьоте. Българският превод на Атанас Далчев и Чило Шишманов не създава търсеното внушение. — Б.р.

— Говорите немски? — изненада се Томаш.

Италианката се разсмя и му показа документа, изпратен от Рим.

— Стиховете са преведени на италиански. Виждате ли? Тук долу.

Беше ред на Томаш да се засмее.

— Да, разбира се. Красиви стихове, наистина. Кой ги е написал?

— Да видим, кой може да е? — отвърна тя. — Най-великият немски писател. Гьоте.

— Освен красив, този текст е и пацифистки. Ако наистина това е мотото на фондация „Аркан“, мисля, че си имаме работа с една добронамерена организация.

Валентина направи гримаса и вдигна пръст, за да напомни, че трябва да бъдат предпазливи.

— Ако — изтъкна тя. — Знаете ли, нямам доверие на хора, които прекарват живота си в агитации за мир. Понякога те се оказват най-лошите. Зад безобидни думи се крият пъклени планове.

Португалският учен спря по средата на улицата пред необозначена сграда и провери номера на вратата. След малко забеляза позлатена табелка, окачена над звънеца, с името Arkan Foundation , гравирано върху метала.

— Е, сега ще проверим — обяви той. — Пристигнахме.

Натисна звънеца и електронният звън се разнесе във вътрешността на сградата. Изчакаха няколко секунди, след което чуха шум от приближаващи се стъпки и отваряща се врата. От другата страна на прага видяха млада жена е черна коса и любопитни очи.

— Шалом!

— Good afternoon 76 76 Добър ден (англ.). — Б.пр. — поздрави Томаш, за да поясни, че не говори иврит. — Имаме уговорена среща с господин Аркан, президента на фондацията. Той тук ли е?

След като провери самоличността на гостите, жената ги заведе в една стая и им предложи по чаша вода. След това изчурулика едно любезно „изчакайте една минутка, моля“ и ги остави сами. Малко след това се появи отново, помоли да я последват и ги поведе към първия етаж. Почука леко на вратата. Мъжки глас от другата страна каза нещо на иврит и тя покани двамата гости да влязат.

— Добре дошли! — поздрави ги едрият мъж с гъсти като на Брежнев вежди, който ги посрещна на вратата. — Аз съм Арпад Аркан, президент на фондацията. На какво дължа удоволствието от визитата на полицията от bella Italia 77 77 Красива Италия (ит.). — Б.пр. !

— Извинете за безпокойството — каза Валентина. — Разследването ни е свързано със смъртта на трима европейски учени, загинали при необичайни обстоятелства.

Думите на инспекторката от Криминалната полиция угасиха въодушевлението в погледа на домакина.

— О, разбрах за това — възкликна Аркан, който внезапно заговори бавно и премерено. — Бях шокиран, когато ми съобщиха новината.