Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

При Масада сикариите извършили най-героичния си подвиг в борбата срещу римските нашественици. Когато войните от Десети легион най-сетне успели да направят пробив в допълнителната защитна стена, бранителите, около две хиляди души сикарии, предпочели да умрат пред унижението да се предадат на врага. Те запалили Масада и избрали десет мъже, които да убият всички оцелели войни, след което пристъпили към масово самоубийство. Само две жени успели да избягат, за да разкажат историята.

Докато вървеше сред руините, Сикариус сякаш пътуваше във времето. Чуваше екота на споровете сред камъните, гласа на Елиезер, който оповестява: „Избираме смъртта пред робството!“, стенанията, издаващи болката от решението, примирените гласове на сикариите, които приемат фаталния избор на водача си, а след това виковете по време на клането — мъже, убиващи децата си, сетне жените си и едни други, докато накрая тишината обгръща хълма и се чуват само тъжните звуци на скорците, кръжащи над падналата крепост, неми свидетели на драмата, която заварили смаяните римляни, когато на следващата сутрин преминали стената, прескачайки труповете, плувнали в кръв.

Сикариус сложи ръка на свещения кинжал, който висеше на колана му, и усети полираната повърхност. Сиката, открита при разкопки на Масада, беше участвала в това последно мащабно масово клане. Всичко това се бе случило преди две хиляди години, когато езичниците разрушили Храма и прогонили народа от Обетованата земя. Две хиляди години.

Беше дошъл часът за разплата.

Смехът, който се разнесе из фоайето на „Америкън Колъни“, бе толкова силен, че привлече вниманието на рецепционистите и на гостите, които се мотаеха наоколо.

— Смешно ли ви е? — попита Валентина с нотка на възмущение. — Е, на мен въобще не ми е забавно!

Генералният инспектор на израелската полиция изглеждаше в добро настроение. Гросман вдигна огромните си ръце, сякаш се протягаше, и прокара пръсти през прошарената си коса.

— Това ми хареса!

— Не ми беше весело — настоя италианката, на която не й беше до смях. — Беше много неприятно.

— Извинете, но за да изхвърлиш полицаи на улицата, се иска хуцпа 79 79 Нахалство, наглост, дързост, арогантност (иврит). — Б.пр. ! — отбеляза Гросман с все още развеселено изражение. — Нашият Арпад Аркан може и да не си мръдва пръста, но няма съмнение, че е важна клечка. Заболява ме стомахът само като си представя сцената!

Израелският полицай продължаваше да се залива от смях въпреки очевидното раздразнение на Валентина. Италианката вече кипеше от ярост, но Томаш, който току-що се беше настанил на канапето до тях, след като беше поискал от рецепцията ключа за стаята си, изглеждаше равнодушен и дори разбираше реакцията на Гросман. Обективно погледнато, случката им през този следобед все пак беше забавна. Може би с времето красивата инспекторка също щеше да го разбере.

— Това няма значение — смени темата Валентина, която нямаше търпение да насочи разговора към други въпроси, които считаше за много по-важни. — Нашето разследване ни отведе до границата, отвъд която нямам правомощия да продължа. Бих искала да знам какво може да стори израелската полиция.

Видимо поуспокоен, Арни Гросман разтвори пръстите на ръцете си, сякаш искаше да я възпре.

— Е, успокойте се — каза той. — Да караме по-полека. — Наведе се напред и престана да се усмихва, сякаш най-сетне беше решил да приеме нещата сериозно. — Едно по едно. Какви изводи си направихте от разговора във фондацията?

— Всичко това е много подозрително — отговори тя. — Човекът очевидно крие нещо.

— Защо го казвате?

— Първо, заради неуместното му избухване, когато го попитах как си обяснява съвпадението, че трима учени са били убити три месеца след срещата си във фондацията. Крайната реакция на Аркан показва, че този въпрос го тревожи. Гузен негонен бяга. После, обясненията му не се връзват. Забележете фактите: трите жертви не са се познавали помежду си; Аркан ги кани на разговор, при което наема двамата историци да дадат експертни мнения, ученият да работи в някакъв институт и тези трима души, които преди това не са се познавали, по неведоми пътища стават неразделни. Екскурзоводът твърди, че нашите жертви посетили Израелския департамент за древни ценности на следващия ден. След това професор Ескалона се почувствала толкова близка с новите си приятели, че дори освободила водача си. — Валентина доби леко учудено изражение. — Тримата станали неразделни в името на какво? Заради някаква случайна среща във фондация „Аркан“? Как е възможно един обикновен разговор между академици да постигне такъв ефект?