— Разследването на трите случая ни доведе в Израел. Току-що разбрахме, че трите жертви са се срещнали във вашата страна. — Валентина направи пауза, за да прецени реакцията на събеседника си. — Разбрахме още, че мястото, където са се запознали, е точно тук. — Тя посочи към пода. — Фондация „Аркан“.
Замълча в очакване на онова, което Аркан имаше да каже след това разкритие.
Съзнавайки, че анализират поведението му, президентът на фондацията въздъхна и отклони помръкналия си поглед към прозореца.
— Не знаех това — каза той. — Но е факт, че ги познавах. Поканих ги да дойдат във фондацията. Разлисти бележника, който лежеше отворен на бюрото. — Онзи ден се навършиха три месеца оттогава. Не подозирахме за трагедията, която е щяла да ги сполети.
Италианската инспекторка претегляше всяка дума, която чуваше, търсейки противоречия или скрит смисъл, подобно на шахматист, който преценява ходовете на противника си.
— Може ли да знаем какво са правили тук?
Арпад Аркан махна с ръка към папирусите и пергаментите, поставени в рамка, които украсяваха стените на кабинета му. Бяха старинни, изписани с гръцки и еврейски букви в scriptio continua 78 78 Непрекъснато писмо (лат.) — писане, при което не се поставят интервали или пунктуационни знаци между думите и изреченията. — Б.р.
, разкъсани по краищата или с дупка в средата.
— Фондацията притежава богат фонд от ценни ръкописи — обясни той. — Това са части от Библията и други документи, написани на иврит, староарамейски или гръцки. Поисках експертно мнение от професор Ескалона. — Той посочи към нещо, което приличаше на необработен съд, поставен на пода до бюрото. — Имаме също и протохристиянски находки. Препоръчаха ми професор Шварц като специалист в тази област.
— А професор Вартоломеев? Той не е историк…
— О, българският учен? Фондацията създаде център за разширени молекулярни изследвания и ми казаха, че българският професор е международен авторитет в тази сфера. Изглежда, всяка година неговото име се спряга за спечелването на Нобелова награда за медицина. Поканих го да работи с нас и той прие. — Президентът тъжно поклати глава. — Опасявам се, че неговата смърт е голяма загуба за фондация „Аркан“. Възлагахме големи надежди на неговата работа.
— Тримата заедно ли бяха тук, във фондацията?
— Да, заедно. Въпреки че работят в различни сфери, аз разговарях с тях едновременно.
— Така ли са се запознали?
— Възможно е — призна той. — Всъщност не останах с впечатлението да са се познавали отпреди.
Валентина доби замислено изражение, изглежда, преценяваше как да формулира следващия си въпрос.
— Как си обяснявате факта, че трима души, които са се запознали тук, в нашия кабинет, три месеца по-късно са били убити за по-малко от двадесет и четири часа?
Въпросът смути домакина.
— Ами… нямам обяснение — заекна той. — Това наистина е… искам да кажа… това е съвпадение. — Тази дума се появи като спасителен пояс, в който той веднага се вкопчи. — Едно злощастно съвпадение.
Италианката размени бърз поглед с Томаш и леденосините й очи отново се взряха в събеседника й.
— За полицията съвпадения не съществуват, господин Аркан.
Президентът на фондацията се напрегна.
— Какво намеквате?
— Нищо не намеквам — отвърна невъзмутимо тя. — Казвам, че в криминалистиката на съвпаденията се гледа с огромно недоверие. Факт е, че трима учени, които са се срещнали тук, във вашия кабинет, три месеца по-късно са убити при, меко казано, необичайни обстоятелства. Не знам дали това би могло да се нарече съвпадение.
Арпад Аркан надигна масивното си тяло и яростно посочи към вратата.
— Вън! — извика той. — Изчезвайте!
Валентина и Томаш замръзнаха на столовете си, смаяни от реакцията му. Намекът на италианката беше неприятен и те го знаеха, но отговорът на техния домакин им се струваше пресилен.
— Допускате огромна грешка.
— Не ме интересува! — изрева мъжът с рошавите вежди, все още сочейки към вратата на кабинета си. — Искам ви вън от моята фондация възможно най-бързо! Вън!
Неуместният тон на домакина ядоса Валентина, която се изправи и приближи лицето си до неговото.
— Madonna! С кого си мислите, че разговаряте?
— Изчезнете незабавно или ще извикам полицията! Махайте се!
— Cretino! Stupido! Stronzo!
— Вън! Вън оттук!
Двамата си крещяха обиди с пламнали от гняв лица. Томаш си даде сметка, че ситуацията заплашва да излезе от контрол, затова сграбчи инспекторката от Криминалната полиция и я извлече навън.
Читать дальше