Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Ха! Значи, Исус не бил съгласен с евреите!

— Валентина, та това е обикновен спор между евреи! Те дискутирали и все още дискутират разпалено подобни неща. Едни смятат, че цицит трябва да са дълги, според други трябва да са къси. Една част мислят, че ивиците пергамент, върху които са изписани пасажи от Писанията, или тфилин, трябва да са широки в знак на преданост, друга част защитава тезата, че лентите трябва да са тесни, което изразява скромност. На нито един римлянин или друг човек, който не е евреин, не би му хрумнало да обсъжда еврейските цицит, тфилин или каквито и да било други детайли. Само юдеин би го сторил. Разбирате ли? Фактът, че Исус спори по тази тема, е своеобразно доказателство, че той е бил юдеин до мозъка на костите си.

Италианката вдигна пръст, сякаш току-що й беше хрумнала някаква идея.

— Почакайте! Имало е юдейски обичаи, които той не спазвал. Например по отношение на храната. Имам спомен, че Исус отрича еврейския закон с думите, че няма нечиста храна…

Томаш разлисти Библията.

— Това е в Евангелие от Марко — каза той, като намери откъса. — В 7:18 Исус казва: „… нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна“. Следователно твърди, че всяка храна е чиста.

— Исус противоречи ли, или не на Писанието?

— Може би, но не непременно — възрази Томаш. — Трябва да отбележим, че има причина да се съмняваме, че Исус наистина е обявил всяка храна за чиста, защото това би означавало да оспори Стария завет.

— Стига! Защо казвате това?

— Защото изявленията за чистота не са думи на Исус, а коментар на Марко. Освен това той си противоречи с други текстове от Новия завет. — Потърси друг откъс. — В Евангелие от Матей, 15:17, например Исус пита: „Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека“. Както виждате, според Матей, Исус не обявява всяка храна за чиста. — Томаш отгърна няколко страници по-нататък. — Най-важно е какво казва Лука в Деяния на светите апостоли, 10:14. Вече след смъртта на Исус един глас нарежда на Петър да яде нечиста храна, на което апостолът отговаря: „Не. Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто“. Тоест Петър почитал кашерните храни 82 82 Kashér на иврит означава подходящ, удобен. Хранителен продукт, произведен под надзора на равин и отговарящ на еврейските закони за храненето. Само този вид продукти се считат за подходяща храна за евреите. — Б.пр. . Ако Исус беше обявил всяка храна за чиста, Петър без проблем би я изял. Но на практика той не ядял такава храна. Следователно Исус също не би трябвало да го е правил.

— Тогава как да си обясним думите на Марко, според когото Исус отхвърля законите за храненето, установени в Стария завет?

— Това е ретроактивно действие.

— Ретро… какво?

— Споровете за това какво може и какво не може да се яде, са били обичайни за времето, когато авторът на Евангелие от Марко написал текстовете си. Християнското послание не успяло да привлече останалите евреи, според които било смешно да се твърди, че един беден равин от Галилея, умрял на кръста като престъпник, е могъщият Месия, предсказан в Свещеното писание; но пък спечелило много езичници. Това довело до нов проблем — дали тези езичници били длъжни да спазват всички еврейски правила. Забраната за консумиране на нечисти хранителни продукти, за работа в събота и задължителното обрязване се превърнали в трите основни въпроса сред християнската общност. Съществували групи от християни евреи, които настоявали тези правила да останат, докато други признавали, че не ги искат. Ясно е, че мнозинството от последователите езичници не желаели да се лишат от свинско месо, да спират работа в събота и в никакъв случай не били съгласни, острието да докосва пениса им. Поради това настояването за спазването на тези три правила само можело да ги откаже от присъединяването им към движението. Въпросът е, че без езичниците движението не можело да се разрасне, след като евреите отказвали да го приемат. Ето защо премахването на тези правила, които не се харесвали на езичниците, се превърнало в необходимост. Така задължителното обрязване, забраната за консумация на нечисти храни и необходимостта от прекратяване на всякаква дейност в събота накрая отпаднали. Но как богословски да се оправдае това премахване? Най-добрият начин, разбира се, бил заповедта да се припише на самия Исус. Така сторил и Марко.