Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Да, разбрах — каза нетърпеливо Валентина. — И какво? Доколкото знам, една птичка пролет не прави. Това, че сте открили няколко незначителни грешки в копията, не означава, че Новият завет е недействителен.

Томаш я изгледа изумен.

— Няколко незначителни грешки? Имате ли представа колко грешки са открити в над петте хиляди оцелели ранни преписа на Библията?

Италианката сви рамене и взе малката бутилка минерална вода, която един широкоплещест полицай й донесе.

— Не знам — отвърна тя, докато развиваше капачката. — Колко? Двадесет? Тридесет грешки? И какво от това?

Махна капачката и поднесе бутилката към устата си, като изглеждаше така, сякаш не се интересуваше от отговора. Историкът се наведе напред, наблюдавайки я, докато пиеше минерална вода, и прошепна числото в ухото й.

— Четиристотин хиляди.

Валентина се задави й се закашля. Водата потече по брадичката й и тя ос извърна на другата страна, за да предпази Codex Vaticanus . Избърса устата си с опакото на ръката и се взря невярващо в Томаш.

— Четиристотин хиляди грешки в Библията? Шегувате се!

Историкът кимна, за да потвърди цифрата.

— Четиристотин хиляди — повтори той. — Всъщност дори поведе.

— Но… но… не може да бъде! Повече от четиристотин хиляди грешки в Библията? Абсурд!

— Наистина, повечето от тях са несъществени — отстъпи Томаш. — Грешно преписани думи, пропуснати редове, случайни грешки. — Той повдигна вежда. — Но има и преднамерени грешки. Неща, измислени от авторите на евангелията.

— Това е абсурдно — възрази италианката. — Как бихте могли да знаете дали нещо, написано в Новия завет, е измислено? Там ли сте били, за да го твърдите?

— Разбира се, че не съм бил там, но също като вас, детективите, ние, историците, разполагаме с методи, чрез които можем да установим истинността на фактите.

— Какви методи? За какво говорите?

— Говоря за метода на историческия анализ, който се основава на критериите за текстологичен анализ. — Томаш разпери пръстите на ръката си. — Пет критерия.

— Простете, но не виждам как е възможно само с един анализ на текст да се определи какво в него е истина или измислица. Особено когато се отнася за Библията. С колкото и критерии да си служите.

— По-добре ме изслушайте, преди да съдите — отвърна историкът. — Когато са правилно приложени, тези критерии са надеждни. Вижте, първият критерий е хронологичен. Колкото по-древен е един ръкопис, толкова по-голямо е нашето доверие в неговата точност. Защото текстът от едно по-старо копие със сигурност е претърпял по-малко промени от този в по-нов ръкопис. Вторият критерий е броят на източниците. Колкото повече независими един от друг източници твърдят едно и също нещо, толкова по-голяма е вероятността да е автентично. Но трябва да се уверим, че източниците наистина са независими. Например информация, която се среща в евангелията от Лука и Матей, не е изказана в непременно независими източници, тъй като и двамата автори цитират един и същи източник: ръкописа Q. Трети е критерият за степента на сложност. Има един латински израз: Proclivi scriptioni praestat ardua , или По-трудният прочит е за предпочитане пред по-лесния . Тоест колкото по-необичайна или трудна за разбиране е информацията, толкова по-сигурни можем да бъдем, че е автентична.

— Необичайна информация? — повтори учудено Валентина.

— Какво искате да кажете?

— Нека ви дам пример от Новия завет — предложи Томаш. — В евангелията се казва, че Исус е получил кръщение от Йоан Кръстител. Това е необичайно за християните, тъй като се е смятало, че човекът, който кръщава, е по-извисен духовно от кръщавания. Това твърдение поставя Исус в положението на духовно по-низш от Йоан Кръстител. Как е възможно това, щом Исус е син божи? Освен това кръщението пречиства човек от греховете му. Щом Исус се е кръстил, това означава, че той също е имал грехове. Отново се питаме как може това да е истина, щом той е син божи? Епизодът с кръщението на Исус е толкова смущаващ, че е изключително малко вероятно авторите да са го измислили. Защо да го правят, след като това поставя под съмнение съвършенството и непорочността на Исус? Затова историците смятат, че историята за кръщението на Исус от Йоан наистина се е случила. Това е исторически факт. Никой апостол не би измислил нещо толкова сложно за разбиране.

— Да, разбирам.

— Четвъртият критерий е критерият за контекста. Дали информацията, записана в едно евангелие, се вписва в контекста на епохата. И петият критерий се отнася до специфичната структура на текста или стила на писане, типичните изрази и езикови средства и дори теологическите Ако в една част от текста се появяват думи, които не се срещат никъде другаде, тогава е много вероятно да са добавени от някой от преписваните. Но тези критерии не трябва да се прилагат сляпо. Може да се отнася за по-стар текст, но ако в него са елиминирани определени елементи, които са трудни за разбиране или звучат нереалистично в сравнение с по-късни текстове, ние оставаме с впечатление, че си имаме работа с по-несъвършено копие. С две думи — трябва да преценяваме всичко.