Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

От сенките в дъното изплува един силует и тръгна след мъжа, който току-що бе излязъл от библиотеката. Силуетът бързо и безшумно стопи преднината на мъжа и мълниеносно като хищник се хвърли върху жертвата си. Двете фигури се сляха и контурите на телата им се смесиха в тъмнината. После нападателят нададе ужасяващ писък и побягна, оставяйки тялото на мъжа, простряно на земята.

Смаян от бързото развитие и необичайността на случилото се, Пади разтри очи и погледна отново. Той се взря в мястото, където си мислеше, че се е случило нещо, и за момент реши, че е сънувал, но бързо различи проснатото на земята тяло и осъзна, че възприятията не са го излъгали.

Надигна се от тревата, олюлявайки се, и завика за помощ с пиянски глас.

Красавицата с тъмнокестеняви къдрици и сини очи клатеше безспирно глава, упорито отказвайки да приеме думите, които току-що бе чула.

— Значи не само историята за прелюбодейката е измислица? — попита тя през зъби, едва сдържайки гнева, който я обземаше. — А и възкресението на Исус? Шегувате ли се с мен или какво?

Тонът й беше твърде агресивен и по слепоочието й се спусна миниатюрна капка пот, като сълза. Дали не сбърка, като й каза, запита се Томаш. Започваше да храни сериозни съмнения относно това дали е разумно да излага исторически факти за Исус, основаващи се на доказателства, пред една ревностна католичка. Само че след като беше тръгнал по този път, вече няма връщане назад и той го знаеше. Не можеше да говори подобни неща, без да стигне до последните заключения. Беше късно да съжалява.

— Успокойте се — помоли той. — Не се ядосвайте.

— Аз съм спокойна, чувате ли? — почти извика италианката. — Не се ядосвам лесно. Не съм гневлива. Дори когато имам причина да се гневя! Дори когато слушам пълни безсмислици!

— Много се опасявам, че не са безсмислици. Това са неща, които…

— Не са ли? — прекъсна го тя. — Говорите подобни неща, без да представите и най-малкото доказателство, и какво очаквате? Да кажем амин? Или благодаря, че ни просветлихте нас, невежите? Очаквате да ви благодаря? Какво очаквате?

Погледът на Томаш стана строг.

— Очаквам да ме изслушате — отвърна изненадващо твърдо той и размаха пръст към нея. — Вие казахте, че ще ме изслушате, без да се сърдите, нали? Сега трябва да удържите на думата си.

Валентина затвори очи, прошепна неразбираема молитва на италиански, пое дълбоко дъх и отново погледна Томаш, овладяла напълно емоциите си.

— В такъв случаи, говорете — отстъпи тя с изключително спокоен тон, което изненада събеседника й. Такава мигновена промяна му се струваше невъзможна. — Какви доказателства ще ми представите?

Томаш я изгледа недоверчиво, като се чудеше дали е искрена, или се преструва. Усещайки колебанието му, италианката го дари с такава чаровна и ослепителна усмивка, че накара дори и него да се усмихне.

— Първото нещо, което трябва да разберете, е, че в Библията има и преднамерени грешки — започна Томаш с известна предпазливост. — Разбира се, случайните грешки са много повече. Но се опасявам, че съществуват и преднамерени.

— Доказателствата, професор Нороня.

— Да вземем втория стих от Евангелие от Марко — посочи той. — Текстът гласи:

„Както е писано у пророк Исайя: «Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе»“. Проблемът е, че авторът на евангелието е сгрешил, защото този цитат не е от Исайя, а от Изход , 23:20. Мнозина от преписвачите са забелязали грешката и са променили текста на „Както е писано у пророците“. Това вече е сериозно несъответствие с оригиналния текст.

Валентина сви устни.

— Да, но на мен не ми се струва толкова сериозно.

— Преднамерена промяна, която не отговаря на оригинала — настоя Томаш. — И въпреки че на пръв поглед не изглежда така, тази промяна е важна. Грешката ни разкрива непознаване на теологията от страна на автора на евангелието. Премахването на грешката променя представата за качествата на автора.

Италианката леко наведе глава, обмисляйки този аргумент.

— Така да е — каза тя. — Но вие все още не сте ми представили доказателствата за измама в разказите за прелюбодейката и възкресението.

Томаш вдигна ръка, сякаш искаше да я прекъсне.

— Ще стигнем и дотам — отбеляза той, молейки за търпение. — Искам първо да добиете по-ясна представа за преднамерените грешки, които копистите са допускали през вековете. — Посочи с поглед кодекса на масата. — Вижте какво пише в Евангелие от Матея, 24:36. Исус предсказва края на света и казва: „А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът; само Моят Отец“. Този стих очевидно създава проблеми по отношение на концепцията за Светата Троица, която освен всичко друго постановява, че Исус е бог. Щом е бог, значи е вездесъщ. Но в този стих Исус признава, че не знае кога е денят и часът на Страшния съд. Как е възможно? Нима Исус не е бог? Нима не е вездесъщ? За да се отърват от този парадокс, много преписвачи премахнали израза „нито Синът“ и така разрешили проблема. — Професорът почука с показалец по масата. — Това, драга, е една типична преднамерена промяна, направена по теологични съображения. Не е невинна, нито е останала без последствия, както съм сигурен, че ще разберете.