Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Инспекторката от Криминалната полиция замълча за момент, обмисляйки посоката на разследването си. Сети се, че имаше нещо важно, което все още не беше изяснила, и посочи към коридора между двете зали.

— Какво мислите за листчето, което намерихме на пода? — попита. — Смятате ли, че има някаква връзка с всичко това? Или е просто шега?

Томаш насочи вниманието си към хартийката, която лежеше върху мраморния под на библиотеката, и се замисли. Да, каква ли е ролята на загадката в този неприятен въпрос? Той се взря в листа и се концентрира върху надрасканото кодирано съобщение.

Какво ли означаваше тази alma ? Дали е някаква закачка? Препратка към духовния спят? А странния знак преди думата? Приличаше на вила. Или на… на…

Лилия?

Историкът рязко се изправи, стряскайки инспекторката.

— Исусе! — извика тя, като подскочи на стола си. — Какво става?

Томаш направи няколко крачки към прохода между двете зали и убедено посочи листа на пода.

— Сетих се! — извика той внезапно развълнуван. — Знам какво е това!

Валентина се втренчи в листа, най-сетне осъзнала причината за вълнението му.

— Така ли? И какво е?

Историкът клекна до загадката, надраскана на листа, и се вгледа в нея с очите на човек, който най-сетне е разбрал какво всъщност вижда.

— Тайната на Мария! — възкликна той. — Девата, която не е била девица.

Тичането в тъмнината може да затрудни всеки, но за Пади Макграт, в чиито вени циркулираше съдържанието на бутилка уиски, начинанието се оказа почти невъзможно.

— Помогнете!

Пади на два пъти се просна на тревата на Dubh Linn Gardens , но и при двете падания се изправи и продължи да тича. Тичаше, олюлявайки се, с криволичещ маршрут; белите му дробове пулсираха, гърлото му беше пресъхнало, виеше му се свят.

Но въпреки това тичаше.

— Помогнете!

Стигна до простряния на земята силует и спря; задъхваше се. Мъжът в краката му помръдваше, но не можеше да говори; издаваше само хриптящи звуци. Най-лошото беше, че до главата му имаше локва кръв. Шокиран, Пади го погледна, без да знае какво да направи. Искаше да му помогне, но се поколеба. Как? Как трябваше да постъпи? Какво разбираше той от оказване на първа помощ?

— Почакайте! — Пади залитна, докато му правеше знаци с ръце. — Дръжте се! — каза той и се озърна наоколо. — Помощ! — извика той. Никой не се появи и Пади безпомощно се взря в агонизиращия мъж. — Аз ще… ще потърся помощ. Почакайте малко. Сега се връщам. — Той отново се огледа. — Помогнете!

Само вятърът отговори. Пади остави ранения и объркано направи няколко крачки в една посока, после пое в друга. Стъписан, Пади и не знаеше какво да предприеме. Изведнъж съзря светлина в една сграда и се затича нататък. Сградата беше Chester Beatty Library .

Стигна до портата и заблъска по стъклото.

— Помощ! — извика той. — Отворете вратата! Някой да помогне!

Нощният пазач веднага изникна във вътрешното фоайе на библиотеката с навъсено лице. Приближи се до стъклената врата и се втренчи в Пади през стъклото. С жест, който не търпи възражения, пазачът му махна с ръка да изчезва.

— Отворете вратата! — настоя Пади и още по-силно затропа по стъклото. — Помогнете!

Нощният пазач видимо се ядоса. Измъкна палката от колана си и разгневено отвори вратата.

— Какво става? — изръмжа той, замахвайки с палката. — Веднага се пръждосвай оттук! Марш!

Пади посочи наляво.

— Там! — каза той. — Там един човек има нужда от помощ! Ранен е! Можете ли да помогнете?

Нощният пазач се загледа в указаната посока и съзря простряното човешко тяло.

Загрижено издърпа уоки-токито.

— Феникс вика Ийгъл.

Бяха необходими две секунди, за да чуе в отговор:

— Какво има, Феникс?

— Имам проблем на входа на Chester — отвърна. — Излизам и ще се свържа пак след тридесет секунди.

— Ще чакам, Феникс. Over 44 44 Край (англ.). — Б.пр. .

Пазачът заключи вратата след себе си и тръгна към поваленото тяло, след като се увери, че вонящият бездомник се държи на почтително разстояние от него. Знаеше, че трябва да внимава и да бъде предпазлив; все пак съществуваше възможност това да е просто инсценировка с цел нахлуване в библиотеката.

Но когато стигна до падналия, съмненията му изчезнаха. Нощният пазач веднага разпозна клиента, който преди минута беше изпратил до вратата на библиотеката.

Тогава видя кръвта.

— Му god! 45 45 Боже мой! (англ.). — Б.пр.

Той клекна до ранения и откри раната. Беше на врата и изглеждаше сериозна. Беше твърде сложна за слабите му познания по оказване на първа помощ и нямаше да успее да се справи с нея. Човекът потръпваше конвулсивно, сякаш имаше треска. Нуждаеше се от професионална помощ. И то бързо.