Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

— Нима тази промяна съществува и днес?

— Грешката била посочена и след ожесточени спорове най-достоверните преводи възстановяват оригиналния текст. По този начин те запазват парадокса и се молят вярващите да не го забележат. Но важното е да се изтъкне, че писарите не допускат само случайни грешки. Например, когато намирали дребни несъответствия при една и съща притча в различни копия, те премахвали разликите и уеднаквявали текстовете, променяйки умишлено онова, което преписвали. Стигали дотам, че включвали разкази, които не присъствали в евангелията, които преписвали. — Томаш замълча, за да придаде драматизъм на думите си. — Такъв е случаят с притчата за прелюбодейката и разказа за възкресението в Евангелие от Марко.

— Аха! — възкликна Бален гина. — Малко трудно, но най-сетне стигнахме до съществената част.

Томаш се засмя.

— Съществената част е много по-сериозна от тези две истории, повярвайте ми.

— Не знам — отговори тя. — Знам само, че вие поставихте под съмнение два основни момента от Новия завет и все още не сте ми представили нито едно доказателство!

— Искате доказателства?

— В очакване съм.

Историкът усети болка в кръста заради неудобната поза, в която седеше; изправи гръб и изпълни с въздух дробовете си, сякаш се подготвяше за гимнастически упражнения.

— Първото нещо, което трябва да имате предвид, е, че макар и много популярна, притчата за прелюбодейката се разказва от 7:53 до 8:12 от Евангелие от Йоан 43 43 В Синодалното издание: Йоан, 8:3-11. — Б.р. .

Валентина ококори очи.

— Mamma mia! — възкликна, без да сдържа възхищението си. — Помните дори номерата на стиховете! Каква памет!

— Драга, аз съм историк — усмихна се той. — Важно е да знаете, че този епизод първоначално не е принадлежал към това евангелие. Всъщност нито към това, нито към което и да е друго. Бил е добавен в по-късните преписи.

Италианката потърка палеца о показалеца си, давайки да се разбере, че иска нещо черно на бяло.

— Доказателства?

— Много е просто — отвърна Томаш. — Притчата за прелюбодейката не присъства в най-старите преписи на Новия завет, които се смятат за най-достоверни по отношение на оригиналните текстове. Появява се в по-късни копия. Освен това стилът на изложение забележимо се отличава от останалите текстове в Евангелие от Йоан, в това число и притчите, които се намират непосредствено преди и след тази притча. И накрая, в тази история се срещат изключително голям брои думи и изрази, които не са използвани в останалата част от евангелието. Поради това в академичните среди се приема, че откъсът е бил добавен. Това е фалшификация.

Италианката смръщи вежди.

— А! — извика тя, осъзнавайки, че няма как да го обори. — Ами това? — Погледна към Codex Vaticanus . — Как епизодът се е озовал тук?

— Никой не знае. Възможно е да е бил вмъкнат от християнските богослови, които при споровете си с евреите по отношение на Закона изпитали смущение от правилата, установени в Левит. Тъй като не разполагали с информация, че Исус се с обявявал против заповедта за наказанието на прелюбодейците, те добавили този епизод в Евангелие от Йоан.

— Но… но са го направили просто така?

— Е, това е само хипотеза. В онези времена хората смятали определени религиозни идеи, които им хрумвали, за внушени от Светия Дух. В Евангелие от Марко, 13:11, Исус казва следното: „Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий“. Тоест, когато в главата им се появявала някаква богословска мисъл, те вярвали, че са направлявани от Светия Дух. Как иначе биха им хрумнали тези идеи, ако не с божествено вдъхновение? И така, добавянето на притчата за прелюбодейката, която дискредитира една божия заповед, недвусмислено установена в Левит , все пак било решение. — Томаш сви устни. — Друга хипотеза гласи, че някой от преписвачите е написал историята като бележка в ръкопис, позовавайки се на чут от него разказ за Исус. Десетилетия по-късно друг преписвач може да е решил, че бележката е част от текста, и да я е добавил в евангелието. Интересно е да отбележим, че в различните преписи епизодът за прелюбодейката се намира на различни места в текста: в Евангелие от Йоан веднъж е след 8:1, а в друг случай — след 21:25, в трети случай е в Евангелие от Лука, 21:38. Това донякъде потвърждава последната хипотеза. — Той вдигна рамене. — Както и да е. Важното е, че тази история е доказано фалшифицирана.