Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Италианката кимна с глава в знак на съгласие.

— Наистина детективска работа — отбеляза тя. — Но защо ми го казвате все пак?

— За да ви насоча към измислените епизоди от Новия завет. — Томаш замълча за миг, за да подсили драматизма на думите си. — Като притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство например.

Валентина едва не подскочи на стола си.

— А, да! Обещахте да ми докажете, че историята е фалшива. Още нищо не съм видяла.

Историкът й хвърли предупредителен поглед.

— Трябва да знаете, че не е само тази история. Има и други.

— Кои?

Томаш въздъхна дълбоко, внезапно се почувства изморен. Беше изгубил половин час да обяснява на инспекторката елементарни неща за библейските ръкописи. Най-трудното тепърва предстоеше. И наистина беше трудно, той го знаеше, защото засягаше основни моменти от християнската теология. Ученият забарабани с пръсти по масата за четене и когато най-сетне събра кураж да отговори на въпроса, дори не се осмели да погледне събеседничката си.

— Например разказът за възкресението на Исус.

— Разказът за… възкресението? — извика Валентина. — Какво за него?

Най-накрая срещна погледа й.

— Друга измислица.

Тревата на Dubh Linn Gardens беше влажна от ледената мъгла, но Пади Макграт вече беше безчувствен към този род неудобства. И защо да го е грижа? Беше на петдесет и две години, безработен, жена му го беше напуснала и той смяташе себе си за най-нещастния човек на света.

Изтегна се на зеления килим и вдигна високо бутилката с уиски; течността с цвят на карамел покриваше една трета от нея, което означаваше, че му остава доволно количество, за да удави спомените от ужасната година, която беше преживял.

— Well it’s all for me grog, me jolly jolly grog 39 39 Всичко за мен е грог, мой хубав, хубав грог (англ.) — ирландска песен. — Б.пр. — запя той тихо. — All for me beer and tobacco. Well I’ve spent all me tin with the ladies drinking gin… 40 40 Всичко за мен е бира и тютюн. Пръснах всичките си пари с момичета, които пиеха джин (англ.). — Б.пр.

Уискито го правеше щастлив за няколко часа или поне изтриваше нещастието от паметта му; затова отпи още една глътка и отново затананика мелодията, която беше вдъхновявала много танци по време на неговата младост. Пади бе пропилял тридесет години от живота си, работейки на държавна служба. Тридесет години! Изведнъж дойде кризата, засегна банките, правителството ги финансира, отвори се бюджетен дефицит, дойде МВФ и последваха масови съкращения. Той беше повлечен от водовъртежа на уволненията на персонала и внезапно се оказа без работа.

Кой би наел човек, прехвърлил петдесетте? Чувстваше се като изоставена дрипа. Започна да полива болката с „Гинес“-а 41 41 Ирландска бира, носеща името на създателя си Артур Гинес. — Б.пр. на „Мълигънс“ — пъба на ъгъла. Всяка вечер се прибираше пиян у дома. След няколко месеца жена му, оная коза с писклив глас и отровен език, го напусна и се върна в Лимърик 42 42 Графство в Ирландия, намиращо се в провинция Мънстър. — Б.пр. .

— Вещица! — изръмжа той. — Да изгние, разядена от собствената си отрова!

След това банката взе къщата му заради месечните вноски, които беше спрял да плаща.

— Какви лешояди са тези типове от банката — добави Пади. Вече му бе все едно дали си говори сам, или някой го слуша. — Да пукнат в същата мизерия, до която ме докараха, животни такива!

Но Пади знаеше, че този, който умира в мизерия, е той самият. Той, който беше останал без покрив над главата си и спеше на улицата. Вече четири месеца Dubh Linn Gardens бяха неговата постеля. Надигна глава и се огледа. Има и по-лоши места, каза си той и приглади чорлавата си коса. Градината може и да не беше най-приятното място за спане, особено през студените и влажни зимни нощи, но поне беше красива. Освен това имаше изискани съседи, като замъка и библиотеката. Които бяха и тихи, за капак. От какво всъщност се оплакваше?

Погледна едва ли не с умиление към Chester Beatty Library , търсейки потвърждение за добродетелите, които току-що й беше приписал. Затова се учуди, когато видя, че вратата се отваря и нощният пазач изпраща един странен на вид слаб и висок мъж.

— Виж ти! Раздвижване по това време?

Чувстваше се отпаднал от алкохола и отпи още една глътка, сякаш това беше най-добрият начин да изтрезнее. След това се загледа в отдалечаващия се висок и слаб мъж. Пади възнамеряваше отново да се излегне на тревата и да потъне в обятията на съня, защото клепачите му натежаваха, но едно неочаквано движение го накара да се задържи изправен още миг.