Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Затвори файла с ръкописа и изключи компютъра. Огледа пустата зала, потънала в мрак; сенките се сгъстяваха на метри от работното място, осветявано от лампата над него. Александър хвърли поглед към рецепцията в дъното, където лампионът също светеше. Искаше да повика служителя на библиотеката, който остана с него през нощта, но не го видя. Навярно бе отишъл до тоалетната.

Прибра разхвърляните листи и бележника, глътна набързо останалото студено кафе в пластмасовата чашка и се изправи. Понечи да направи крачка и залитна, явно тялото му беше сковано от продължителното седене зад масичката. След няколко крачки походката му се нормализира, макар че продължаваше да усеща смътна болка в мускулите. Стигна до рецепцията и се огледа. От младежа нямаше и следа.

— Къде ли се е дянало това момче? — промърмори той.

Надникна в тоалетната, но не го видя. Реши, че е отишъл да си вземе нещо за пиене, и отиде до кафе машината, но не зърна жива душа.

— Хей — извика той. — Ало?

Никой не отговори. Chester Beatty Library се помещаваше в сграда с модерна архитектура. Нощем с тъмните зали и оскъдната светлина, която рисуваше странни сенки по пода и стени те, в библиотеката се възцаряваше неподозирано зловеща атмосфера. И най-лошото бе, че тази потискаща атмосфера въздействаше и на самия него.

— Ехо? Има ли някой?

Гласът му отекна из залата и замря. Служителят определено беше изчезнал. Александър реши да не чака повече и се измъкна в коридора. Проблемът беше, че останалата част от етажа тънеше в мрак, а той не знаеше къде се намира ключът за лампата. Тръгна бавно, опипвайки стените, като по-скоро си представяше, отколкото виждаше пътя. Мракът му въздействаше и скоро усети, че губи контрол. Тръпки на страх полазиха кожата му.

— Но това е нелепо… — каза си той в опит да се успокои. — Трябва само да намеря изхода, това е.

В мрака всичко беше невероятно трудно. Придвижи се внимателно и сви зад ъгъла. В същия миг забеляза един силует, обкръжен от мъждив ореол от светлина, и си даде сметка, че не беше сам в коридора.

— Кой е там? — уплашено попита той.

Дочу нечие дишане.

— Аз съм.

— Кой си ти?

Александър се опита да различи чертите на човека, който се приближаваше към него в тъмнината, но не успя. Трябваше му светлина. В този момент се чувстваше ужасяващо уязвим.

— Аз.

Силуетът изникна пред Александър, който загуби ума и дума. Чу се щракване и коридорът се изпълни със светлина. Пред него стоеше момче с рошава коса и сини очи, обкръжени от тъмни кръгове.

Служителят на библиотеката.

— А! — възкликна облекчено Александър. — Къде изчезнахте, по дяволите?

Момчето вдигна ръка и показа мобилния си телефон.

— Говорих с гаджето си — отвърна той. — Излязох от залата, за да не ви преча.

Служителят погледна към дъното на коридора.

— Свършихте ли си работата?

— Да, разбира се. Изключих компютъра и всичко друго. Много съм изморен. — Той отвори уста и се прозя, сякаш да подсили ефекта на думите си. — Как се излиза от тук?

Младежът посочи към другия край на коридора.

— Оттук, минавате покрай галериите и слизате по стълбите. По-нататък вече знаете, нали?

Александър се сбогува и тръгна в указаната посока. Мина покрай една галерия и хвърли съзерцателен поглед към съкровищата, които се намираха в нея — старинните ръкописи. Тук бяха оригиналите на ръкописа, чието компютърно копие беше проучвал, но имаше и други ценни документи като част от ръкописите от Мъртво море, прекрасни илюстрирани копия на Корана и стари будистки и индуистки текстове. Беше ги наблюдавал хиляди пъти, но винаги когато минаваше покрай тази галерия, усещаше особено вълнение. Как е възможно толкова редки документи да попаднат в частна колекция?

В следващата галерия бяха изложени други богатства, като китайски плочки от жад 37 37 Общо наименование за два отделни камъка със сходни характеристики — жадеит и нефрит. — Б.пр. , японски инро 38 38 Малка кутия за предмети, носена на кръста посредством връв, пришита на дрехата. Произходът й най-вероятно е китайски, но през XVI в. става част от традиционния мъжки японски костюм. Кутийката най-често се използвала за съхранение на печати, лекарства или тютюн. — Б.пр. , красиви монголски картини и великолепни персийски миниатюри. Неща, които радваха окото, но според Александър не бяха толкова ценни и интересни, колкото находките, пазени в галерията на ръкописите.

Той слезе по стълбите и се озова в модерното фоайе. Стъпките му събудиха дремещия нощен пазач, който излезе иззад плота на рецепцията и отиде да отключи вратата.