— Нещо като имейлите, които си разменяме днес?
Томаш се разсмя.
— Да, приличат на тях, само че са се предавали с малко по-бавна поща — пошегува се той. — По онова време повечето хора били неграмотни, затова тези послания били четени на глас пред цялата общност. Самият Павел завършва своето Първо послание до Солуняните с думите: „Да прочетете това послание на всички свети братя“, което показва, че това било редовна практика. С времето, след появата на копия и много четения на глас, тези писма започнали да се смятат за образец и по някакъв начин се превърнали в обединяващо звено на всички общности от последователи. Новият завет съдържа двадесет и едно послания — освен тези на апостол Павел включва и посланията на апостолите Петър, Яков, Йоан и Юда, макар че съществуват сведения и за множество други, които не са се запазили.
Валентина хвърли любопитен поглед към Codex Vaticanus , сякаш беше оригиналната Библия.
— Ами евангелията? И те ли са съставени от писма?
— Историята на евангелията е различна. — Томаш посочи изящното сребърното кръстче, което италианката носеше на шията си. — Започва с разпъването на Исус. От страх да не бъдат убити от римляните, неговите последователи избягали и се укрили. След това се случила историята с възкресението и започнали да говорят, че скоро Исус щял да се върне на земята за деня на Страшния съд. Затова се установили в Йерусалим и зачакали. Докато чакали, започнали да разказват истории за Исус.
— А! — възкликна инспекторката. — И така били написани евангелията.
— Не, нищо подобно. Апостолите смятали завръщането на Исус за абсолютно сигурно и не виждали и най-малката причина да пишат за това. Защо да го правят? Исус щял да се завърне скоро! Освен това е важно да припомним, че първите последователи на Христос били бедни и необразовани хора. Естествено, неграмотни. Как щели да публикуват написаното? Затова пък съществували отделни истории, които изследователите наричат устни перикопи 33 33 Откъс или съвкупност от фрагменти от текст, обединени по смисъл, сюжет или богословска идея. — Б.р.
.
— По този начин ли са се запазили разказите за живота на Исус?
— Да, но последователите не са си поставяли за цел да ги запазят — настоя Томаш. — Не забравяйте, че според тях Исус всеки момент щял да се върне. Те разказвали тези истории само за да дадат примери за решение на новите проблеми, които възниквали междувременно. Този детайл е важен, защото показва, че разказвачите извличали историите от техния контексти ги поставяли в нов контекст, като неусетно и несъзнателно променяли смисъла им. А когато първите последователи започнали да остаряват и умират, без да дочакат завръщането на Исус, станало ясно, че перикопите трябва да бъдат записани, за да могат да бъдат четени на глас в различните общности, тъй като се опасявали да не избледнее споменът за събитията. Тогава перикопите били записвани на папирусови свитъци и представяни извън техния контекст. А Исус не се връщал. След това се стигнало до извода, че за да постигнат по-голямо въздействие върху вярващите, перикопите биха могли да се поставят в определен ред и да се разделят на групи: едни разказвали за чудесата, други — за изгонването на зли духове, трети съдържали нравствените поучения. Следващата стъпка била тези групи да се обединят в по-пространни разкази, които наричаме протоевангелия и които разказват завършена история. Тези протоевангелия накрая били събрани в едно-единствено повествование и от тях произлезли…
— Четирите евангелия — завърши Валентина с усмивка. — Невероятно!
Томаш се намръщи.
— Всъщност били повече от четири — поправи я той. — Формирали се десетки евангелия.
— Десетки?
— Повече от тридесет. Първите познати текстове са Евангелие от Марко и Източникът Q 34 34 Познат и като документа Q или само Q, тъй като абревиатурата му идва от немската дума quelle — източник. Хипотетичен източник, използван при съставянето на евангелията на Лука и Матея. Определя се като „общ“ текстов материал, намерен в евангелията от Лука и Матей, но не и в това на Марко. Предполага се, че този текст е съдържал цитати и проповеди на Исус Христос. — Б.пр.
, изгубено евангелие, за съществуването, на което научаваме от другите две евангелия — тези от Матея и Лука, които, изглежда, са ползвали един и същ източник — Източника Q.
— Q? — повтори учудена Валентина. — Що за име?
— Идва от Quelle , немската дума за източник. Има и други източници, например M, използван само от Матей, или източника L, цитати, от който са намерени само в Евангелие от Лука.
Читать дальше