Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Той внимателно извади сиката и усети хилядолетната й тежест. Беше великолепна. След това хвърли поглед към входа на библиотеката и състави план за действие. За да го приведе в действие, обектът само трябваше да даде признаци на живот. Той щеше да се погрижи да ги превърне в признаци на смъртта.

— Измислена?

Лицето на Валентина се сгърчи от изненада и възмущение; притчата за прелюбодейката бе любимата й библейска история от години и онова, което току-що чу, я шокира.

Томаш забеляза удивлението й и си пое дъх; ненавиждаше моментите, когато трябваше да съобщи тази новина.

— Опасявам се, че е така.

Италианката се взираше в лицето на историка в търсене на знак, че това е само една неуместна шега. Не го намери.

— Как така измислена? — попита тя с дълбоко недоверие. — Вижте, не е достатъчно просто да изречете подобно нещо, за да ви повярвам. Трябва да го докажете! — Тя удари с длан по масата. — Да го докажете, разбрахте ли?

Португалският учен сведе поглед към ръкописа, който лежеше спокойно на масата, сякаш Codex Vaticanus можеше да му помогне да укроти гнева на инспекторката.

— Щом искате доказателство, ще трябва преди това да разберете някои неща — каза той тихо. — Да започнем със следния въпрос: колко текста от I век, които разказват за живота на Исус, съществуват днес?

— Много, разбира се! — възкликна Валентина. — Исус с най-важният човек за последните две хиляди години, нали? Не е възможно да се пренебрегва…

— Кои са тези текстове?

— Всички онези неща, написани от римляните.

— Кои неща?

Инспекторката се смути.

— Ами… откъде да знам? Вие сте историкът.

Томаш направи кръгче с палеца и показалеца си и го показа демонстративно на събеседницата си:

— Нула.

— Моля?

— Няма нито един текст от I век, който да разказва за живота на Исус. Няма ръкописи, няма административни документи, свидетелство за раждане или смъртен акт, археологически находки, следи от живота му или криптографски материали. Нищо. Знаете ли колко неща са казали римляните от I век за Исус? — Той отново сви пръстите си в кръг: — Абсолютна нула.

— Не може да бъде.

— Първото римско свидетелство за Исус се появява чак през II век в писмо от Плиний Млади 30 30 Плиний Млади — Гай Плиний Цецилий Секунд (прибл. 61–13 г. пр.Хр.) — древноримски политически деятел и писател, автор на енциклопедическата „Естествена история“. — Б.пр. до император Траян, в което се споменава за християнска секта. В писмото се казва, че те „почитат Христос като бог“. Преди появата на Плиний мълчанието е пълно. Всъщност съществува и един еврейски автор — Йосиф 31 31 Йосиф Флавий (ок. 37–95 г.) — еврейски историк и писател, автор на „Юдейски древности“, „История на юдейската война“ и др. — Б.пр. , който в своята история на евреите, написана през 90 г., бегло споменава Исус. Няма друго. Това означава, че единствените източници за живота на Исус, с които разполагаме, са християнски.

— Нямах представа!

Историкът спря погледа си върху Codex Vaticanus .

— А знаете ли от какви текстове е съставен Новият завет?

Валентина се запита дали събеседникът й не сменя темата. Тя се беше усъмнила в думите му и трябваше да положи усилие да овладее емоциите си и да се опита да му съдейства. Пое дълбоко дъх и потърси отговор на въпроса.

— Всъщност никога не съм се замисляла особено над това — призна тя със замислено изражение. — Да видим. Това са четирите евангелия: на Матей, Марко, Лука и Йоан. — Поколеба се. — Мисля, че има още нещо, нали?

— Така е — засмя се Томаш. — Истината е, че най-старите текстове от Новия завет не са евангелията. Това са епистолиите 32 32 Писма, послания (гр.). — Б.р. на апостол Павел.

— Наистина ли?

— Да, Посланията на апостол Павел — потвърди португалецът, изяснявайки значението на думата. — Вижте, за да разберете как са възникнали текстовете от Новия завет, е необходимо да знаете, че за първите християни Библията е включвала само Стария завет. Проблемът бил тълкуването на Светото писание в съответствие с проповедите на Исус, тъй като различните групи от последователи избирали различни, понякога дори противоположни пътища и винаги се обръщали към Месията, за да оправдае позициите им. Водач на една от тези групи бил Павел, евреин, който бил много активен в разгласяването на словото на Исус и който по тази причина пътувал до далечни градове из цялото Източно Средиземноморие, за да покръства езичници. Говорел им, че трябва да почитат само еврейския бог и че Исус е умрял за греховете на света и скоро ще се върне за деня на Страшния съд. Случило се така, че докато пътувал, понякога до него достигали новини, че братята от някоя църковна общност, основана от него, се придържат към теология, която той не приемал, че поведението им било неморално и други подобни проблеми. За да върне вярващите в пътя, който смятал за правилен, Павел им написал „послания“, в които ги укорявал за това, че са се отклонили от верния път, и ги увещавал да следват правилната посока. Първото от съхранените писма било изпратено до общност в Солун. Нарича се Първо послание до Солуняните, съдържа четиридесет и девет глави и е написано не по-късно от двадесет години след смъртта на Исус. Има писмо адресирано до братята в Рим — Послание до Римляните: две писма до общността в Коринт — Първо и Второ послание до Коринтяните, и така нататък! Важно е да се разбере, че тези послания съвсем не са предназначени да се превърнат в „свещени“ текстове — те са просто писма.