Жозе Родригеш душ Сантуш - Последната тайна

Очите на Валентина сияеха.

— Прекрасно, нали? — попита тя. — Само с едно изречение Исус попречил на приложението на един жесток закон, без да го отменя. Не е ли гениално?

— Великолепна история — съгласи се Томаш. — Има драма, има конфликт, има трагедия и в кулминационния момент, когато напрежението достига своя връх и Исус и грешницата изглеждат загубени — тя обречена на пребиване с камъни до смърт, той — на поругание от фарисеите, — разказът ни предлага изненадваща и красива развръзка, изпълнена е човечност, състрадание, милосърдие и любов. Достатъчно е да си чувал само този епизод от библията, за да осъзнаеш величието на Исус и неговото учение. — Томаш направи гримаса и вдигна пръст, прекъсвайки по този начин потока на собствените си думи. — Има само един малък проблем.

— Проблем? Какъв проблем?

Историкът подпря лакти на масата, отпусна брадичката си върху сключените пръсти и настоятелно се взря в събеседничката си.

— Това никога не се е случвало.

— Моля?

Томаш въздъхна.

— Притчата за грешницата, уловена в прелюбодейство, е измислена.

Оскъдното нощно осветление придаваше на стените на Дъблинския замък фантасмагоричен вид, сякаш колоните бяха стражи, които бдяха над колос, заспал насред града. Гъста мъгла обгръщаше квартала като плътен воал, спуснат от нощта, и около уличните лампи се образуваше ореол от жълта светлина, която хвърляше странни сенки върху тротоарите и тухлените фасади на сградите.

Сикариус изчака таксито да се отдалечи и внимателно огледа улиците около замъка. Скоро разбра, че няма да намери Chester Beatty Library толкова лесно, колкото си беше представял. Погледна картата, където всичко изглеждаше ясно, но реалните улици му се струваха различни и това го объркваше. Натъкна се на указателни табели, които го изведоха до Dubh Linn Gardens 28 28 Дъблинските градини (англ.) — една от забележителностите на Дъблин; намира се до Дъблинския замък, срещу библиотеката „Честър Бийти“. — Б.пр. , а сетне и до входа на библиотеката.

Сградата го разочарова. Очакваше да види внушителна фасада, съответстваща на безценните съкровища, които се съхраняваха в нея, но се озова пред нещо съвсем различно. За историческото обкръжение, в което се намираше, Chester Beatty Library се помещаваше в изненадващо модерна сграда до осемвековната Clock Tower Building 29 29 Часовниковата кула (англ.). — Б.р. .

Сикариус наблюдава известно време стъклената входна врата и пространството наоколо. Забеляза само един бездомник в градината, заспал с бутилка уиски до него, но той не представляваше заплаха. След като се увери, че няма кой да му попречи, той предпазливо се приближи.

Вратата беше заключена, което беше нормално за този среднощен час, но новодошлият забеляза, че вътре свети. Разбира се, трябваше да има поне един пазач. Може би повече от един. Важното е, както би казал Учителят, че посетителят е там.

Целта.

Сикариус залепи лице до стъклената врата. Забеляза един пазач, който дремеше зад кръгообразен плот на рецепция. Разгледа алармената инсталация, монтирана вътре. Осъзна, че няма да му е лесно да влезе. Друго би било, ако можеше да разчита на помощта на съучастник, както бе във Ватикана, благодарение на контактите на Учителя, но в Дъблин трябваше да действа на свой риск. Отново започна да изучава алармената инсталация. Имаше мигащи червени светлини и видеокамери, разположени на ключови места по стените. Без помощ или своевременно планиране бе почти невъзможно да проникне вътре, без да бъде забелязан. Трябваше да импровизира.

Тъй като достъпът през главния вход беше възпрепятстван, Сикариус обмисли възможността да влезе през някой от прозорците. Бяха разположени малко високо, но на пръв поглед му се сториха достъпни. Огледа ги откъм улицата и тръгна към тях, но впоследствие размисли и отново реши, че без подготовка рискът да забележат проникването му беше значителен.

Окончателно убеден, че обстоятелствата не предвещават успех на начинанието му, той реши да не влиза в Chester Beatty Library . Вместо това потърси закътано място в близост до входа на сградата и се установи там; мястото му се струваше идеално — беше скрит от всякакви любопитни погледи.

Надяна черни ръкавици и довърши подготовката. След това натисна ключалката на малкото черно кожено куфарче, която се отвори с тихо изщракване. В него цареше непрогледен мрак, но внезапно във вътрешността просветна ярък лъч, като блясък на диамант — фаровете на преминаващ автомобил се бяха отразили в кристално излъсканото острие.